— Гони ме увери, че Хайди ще бъде на сигурно място при вас и че много обичате децата.
Анна ми се усмихва все така спокойно.
— Останахме почти без пари, господин Цимбали. Този чифлик принадлежеше на вуйчо ни, но вие го продадохте. И в края на месеца, тоест идната седмица, трябва да се изнесем оттук. Заради това ви изпратих Хайди.
— А Гони, искам да кажа Гюнтер, беше ли съгласен?
Не, Гони не бил в течение.
— Идеята да ви изпратя Хайди беше моя, господин Цимбали. Гони със сигурност нямаше да се съгласи.
Но защо, по дяволите, го е направила?
— За да се погрижите за Хайди и за нас. И най-вече за онова, което се случи на вуйчо Карл-Густав.
Защото на вуйчо Карл-Густав му се е случило нещо специално, така ли? Освен смъртта му, разбира се? Не, тя не знае. Но според нея не е нормално един толкова богат човек като него…
— В Америка, господин Цимбали, вуйчо притежаваше няколко ресторанта и един голям хотел. Беше богат човек. Единствения път, когато дойде да ни навести, преди две години, той ни показа снимки. Каза, че ще ни вземе всичките при себе си, за да живеем с него, в неговия хотел. После се връща в Америка и умира. И какво разбирам? Че ни е оставил само дванайсет хиляди долара. Освен това научавам за смъртта му чак година и половина след това. Никой нищо не ни е казал. Това не е нормално. Мен ако питате, явно му се е случило нещо нередно. И какво мога да направя? Да отида в Америка? Но вие, вие можете, вие сте много богат, хиляди пъти повече, отколкото вуйчо Карл-Густав твърдеше, че бил богат. И точно заради това ви изпратих Хайди. Тя е много интелигентна. Казах и да направи така, че да я обикнете и да се интересувате от нея. И ето че почти е успяла, след като дойдохте чак до Кьосен.
Не съм в състояние да пророня дори дума. Най-смайващото е абсолютното спокойствие, с което тя ми разказва цялата тази история. Като че ли всичко това е напълно в реда на нещата. Дори имам усещането, че Анна, общо взето, е доста доволна от себе си.
— Знам, че искам много от вас, господин Цимбали — продължава тя. — Но ако можете да задържите Хайди още малко и в същото време да разберете какво се е случило на вуйчо ни, това наистина ще бъде много мило от ваша страна. Ние ще напуснем чифлика. Аз си намерих работа в Инсбрук, Кристел също. Следващата пролет Гони ще се прибере, ще се оженим и с парите, които ни остават, и със спестяванията на Гони ще си купим едно хотелче в Sankt Johann. Можете ли да задържите Хайди дотогава? Моля ви, господин Цимбали…
Тя има очите на Хайди и същия начин да накланя глава, когато моли мило за нещо.
— Моля ви, господин Цимбали…
Ама страхотен кретен бил тоя Цимбали! В Австрия прекарвам не повече от петнайсетина часа. Заминавам предобед на 24-и, сряда Директно Мюнхен-Ню Йорк. Марк ме придружава и двамата се договаряме, че той ще се заеме с проучването на Валхер и на покойния Карл-Густав Баумер. Колкото до мен, то аз трябва преди всичко да мисля за срещата ми с банкерите на следващия ден, четвъртък, 25-и, във Филаделфия. Всъщност Филип Ванденберг ме чака на летище „Кенеди“ именно по този повод — той ми потвърждава, както се бяхме и споразумели с Миранда, че китайските бизнесмени от Макао са вече на място и разполагат с всички необходими акредитиви.
От нюйоркското летище се обаждам на Розен: Хайди се чувствала чудесно.
— Като изключим, че непрекъснато пита за вас, Франц. Видяхте ли се със сестрите ѝ?
Резюмирам му срещата с Анна. Той ахва: и това е всичко? Анна Мозер ме е заставила да отида чак до Австрия само заради това? А и какво всъщност означава, че „нещо нередно се е случило на покойния Баумер“? Той предлага да се заеме с разследването на случая, но аз му отвръщам: не, благодаря. За това има грижата Марк.
— И целунете Хайди от мен, Джими.
Двамата с Ванденберг сме в хотел „Мариот“ във Филаделфия в осем вечерта местно време и в два сутринта за пристигащите от Европа като мен. Представителите на Макао са трима, включително един китайско-американски адвокат от Калифорния, който познава добре Ли и Лиу, тъй като вече е работил за тях. Петдесетте милиона долара, съставляващи вноската на Миранда, както ни уверяват и чрез представяне на съответните доказателства, са били преведени същия този ден от Hong Kong and Shanghai Bank. От своя страна аз им представям актовете за собственост върху хотела в Атлантик Сити, плюс доказателство за превеждането на допълнителни двайсет и пет милиона долара, които изтеглям от Насау. Което ще рече, че всичко е готово. Но преговорите по договора за съдружие се протакат, и то толкова по китайски, ако смея да се изразя така, че накрая оставям Ванденберг да приключи с подробностите и отивам да си легна, капнал от умора. Когато хвърля поглед назад към програмата си през последните дни, направо ми се завива свят: миналия петък в живота ми се появи Хайди, в събота търчах подире ѝ из Ню Йорк, в неделя заминах за Макао, където играх първо на блекджек, а после на китайски театър на сенките с Миранда, във вторник бях в Тирол и току-що приключвам ни повече, ни по-малко околосветско пътешествие от четирийсет и една хиляди километра. Имам пълно основание да бъда задъхан.