— Да уточним първо някои дребни нещица, Франц. Оказва се, че и двамата сме се родили на вароазкия бряг, само на няколко километра разстояние един от друг. Това може да създаде близки отношения помежду ни. Не е изключено те да прераснат дори в приятелство…
— … Но ти си назначен, за да отстояваш интересите на твоя китайски род.
— Именно. И точно това ще правя, приятелство, или не.
Независимо какви ще бъдат последствията за теб. Ясно?
Проявих любопитството да прегледам набързо „Буря“ на достопочтения Шекспир, след като си купих книгата във Филаделфия. Името Калибан ме озадачаваше. Доколкото разбрах от историята — което не е никак сигурно, — Калибан е бил демон, доста страшничък гном, олицетворение на грубата сила, който се подчинявал единствено на някоя си Миранда. Накратко, нищо успокояващо.
— А другите нещица? — питам.
Калибан се усмихва и сбира върховете на пръстите на малките си, но силни ръце.
— Само едно. Аз съм най-добрият специалист в света по наблюдение и контрол на игрите, било то в казината или другаде. Не, не се хваля, Франц. Все още не се е родил крупието или играчът, способен да излъже пред очите ми, без тутакси да го засека. И няма абсолютно никакво значение дали ми вярваш, или не.
— Вярвам ти.
— Как се казва човекът, когото си дошъл да намериш във Вегас, за да го назначиш за директор на „Белият слон“?
— Чанс. Хенри Чанс.
Дадоха ми името му преди повече от два месеца, в началото на юли. Информацията получих от моя приятел Пол Хазърд от Сан Антонио, Тексас, с когото навремето на няколко пъти си имах вземане-даване покрай търсенето на петролни залежи. Първа и моментална реакция на Пол, когато споделих с него плановете си: „Франц, зарежи. Знай само, че светът на хазарта е сто пъти по-страшен от този на петрола. Ще имаш два вида противници: или чудовища, които ще ти хвърлят на масата един-два милиарда долара, без да им мигне окото, или такива, чието фамилно име завършва на гласна. И в двата случая залогът ще бъде прекалено голям.“ Аз обаче настоях и накрая той ми даде името на Чанс. „Но няма да се навие. Познавам го, опитвал съм се да правя комбина с него. Няма да се навие. Не и след онова, което са му направили.“ И аз, разбира се, поисках да узная какво толкова са му „направили“ на Хенри Чанс.
Историята датира от 60-те години, та дори и от много по-рано, тъй като още през миналия век прадедите на Чанс са оперирали на плаващите казина по Мисисипи. Всъщност при Чансови това е семейна традиция — те не са играчи, а организатори на игрите. Хенри Чанс пристига във Вегас през 45-а година, веднага след като се демобилизира. Преди войната той вече е работил като крупие в Рино. Когато известният гангстер Бъгси Сийгал създава първото голямо казино-хотел на Стрип, в случая „Фламинго“, Чанс е сред първите наети служители. Той бързо прави кариера, особено след смъртта на Сийгал, чиято глава решила да спре един случайно минаващ оттам куршум. Междувременно са открити и други супер казина. Чанс постъпва на работа в едно от тях и продължава да се издига в йерархията. За първи път е назначен за заместник-директор през 1954-а и пет години по-късно получава и маршалския жезъл — става казино-мениджър. А казино-мениджър във Вегас е все едно Белия дом за политика или предно място на покрива на омнибус за лондончанина. Не ще и дума, че всички прадеди на Чанс трябва да са пели „алилуя“ в гроба. В продължение на десет години той ръководи казиното си изключително честно и добросъвестно. Но обстоятелствата се обръщат срещу него. Един прекрасен ден заведението бива подложено на атака от няколко големи американски финансови групировки, които решават, че хазартът е прекалено процъфтяваща индустрия, за да бъде оставена в ръцете на бандити. The Big Business вкарва в действие тежката артилерия с подкрепата на местни политици и Комисията за хазартните игри на Невада. В казиното, чийто управител е Чанс (само управител, не собственик), пристигат два екипа адвокати: единият, представляващ Хауърд Хюс, а другият — свръхмощна петролна компания, и му обявяват ултиматум: до двайсет и четири часа да продаде заведението на някоя от двете делегации, фамилията, чиято собственост е казиното, отстъпва пред милиардите долари. Чанс е уволнен. Не че са имали в какво да го упрекнат, но той е бил доверен човек на бившите собственици и това е било напълно достатъчно, за да го компрометира. Така Чанс се оказва на улицата.