(Всичко, което знам за Хенри Чанс, идва от два източника: първо от Пол Хазърд, разбира се, но най-вече от частната детективска агенция Калауей, чийто услуги наех на 5 юли със задача да отговори на три въпроса: кой е Хенри Чанс, какво представлява в професионален план, какви са отношенията му с престъпния свят? Първия си доклад Калауей ми предаде в края на юли, втория на 20 август — в навечерието на подписването на договора за продажба на хотела в Атлантик Сити — и третия на 15 септември. Трите доклада се допълват взаимно и са категорични: Чанс е човекът, който ми е необходим.)
Без работа във Вегас, той заминава за Бахамските острови, където са се настанили гангстерите, прогонени от Куба от Кастро. Остава там две години, но си подава оставката „поради несъвместимост на характерите“, както пояснява Калауей. Известно време прекарва в Сан Хуан в Пуерто Рико, където работи върху проект за хотел-казино. Отново подава оставка по собствено желание, все така поради несъответствие на характерите. Пътува, следите му се откриват в Европа, Латинска Америка и Далечния изток — навсякъде, където има игрални маси. Накратко, той е жертва или на призванието си, или на семейната традиция. Никъде не намира работа на висотата на способностите си. И тогава прави първата и единствена грешка в живота си — наема се отново във Вегас като казино-мениджър, но не в някое „прочистено“ заведение, а в едно от онези, които са останали в ръцете на мафиотите. Пет месеца по-късно аферата избухва и Чанс е човекът, който предизвиква скандала — именно той предупреждава ФБР за нередностите в собственото му казино: подработени маси и пране на пари от търговия с наркотици. Освен това дава показания пред съда. Наказанието, естествено, не закъснява — смазват и отрязват дясната му ръка. И тъй като упорито поддържа обвиненията си, става още по-лошо колата му се взривява, докато е на почивка със семейството си на калифорнийското крайбрежие. Той и едната от дъщерите му успяват да се спасят. Но жена му и другата му дъщеря изгарят живи.
Коментар на Калауей: „Рисковете да е запазил приятелски връзки с престъпния свят са минимални.“ Аз съм на същото мнение — къде-къде по-малко е достатъчно, за да развалиш отношенията си с някого.
След трагедията Хенри Чанс напуска Съединените щати и известно време живее в Европа, в Монте Карло, заедно с оцелялата си дъщеря. Същата се омъжва. Останал сам, след дълги години отсъствие Чанс се завръща във Вегас и се установява там. „Обектът не пътува. Живее сам с една гувернантка. Никога не играе, въпреки че прекарва петнайсетшестнайсет часа дневно в игралните салони на различни заведения и обикаля казината.“
През 1976-а Чанс е на шейсет и една години. Все така според Калауей, без да е богат, той разполага с достатъчно средства, за да живее охолно. Подобието на малка хасиенда, в която живее в края на Чарлстън Авеню, по пътя за Боулдър Сити, е негова собственост. Видял съм само три-четири негови снимки, приложени към досието.
26 септември — денят след пристигането ми във Вегас и срещата ми с Калибан. Часът е девет без няколко минути сутринта и Хенри Чанс е пред мен.
13
По-точно пред нас, тъй като Калибан ме придружава. Чанс ни оглежда един след друг. Невъзмутим. Казва:
— Канех се да излизам…
Изваждам от джоба си един от фишовете, предоставени ми от Калауей. Чета на глас:
— Обектът живее сам и през последните шейсет и три дни никой не го е посещавал. Шестстайният му дом се поддържа от прислужница на име Рут Мартинес, петдесет и девет годишна. Обектът става всяка сутрин в осем и петнайсет. Излиза в девет. През шейсетте и три дни наблюдение не е променял маршрута си. Първо отива с кола до „Сахара Хотел“, на чийто паркинг я оставя. Там се задържа около четирийсет минути, от които за десетина закусва, а останалите прекарва в игралната зала. След „Сахара“ посещава последователно всички основни казина-хотели, разположени на Стрип, като във всяко остава около час. И неизменно в един и същи порядък: „Тъндърбърд“, „Съркъс Съркъс“, „Ривиера“, „Стардъст“, „Роял Лас Вегас“, „Силвър Слипър“, „фронтиър“, „Дезърт Ин“. Обядва печено и салата или в „Дезърт Ин“, или във „Фронтиър“, по-рядко в „Роял Лас Вегас“. Едно такси, винаги същото и карано от Хари Мартинес, син на Рут Мартинес, го откарва от „Дезърт Ин“ до „Кастауейс“. Обектът продължава обиколката си, както следва: „Сандс“, „Холидей Ин“, „Сезарс“, „Фламинго“, „Дюнс“, „Бонанза“ и „Аладин“. Обикновено вечеря в „Сезарс“. Понякога, но по-рядко, прекарва вечерта в „Хилтън“, винаги сам. И във всички случаи ползва услугите на Мартинес, за да го откара до колата му някъде между един и половина и два сутринта, след което се прибира.