— Това ще бъде първият проблем на Атлантик Сити, господин Цимбали. (Той упорито отказва да се обръща към мен с малкото ми име — очевидно възнамерява да запази дистанцията.) Първият, но не и единственият. Тук, във Вегас, мошеникът е един обречен човек. Къде би могъл да се скрие? Местната полиция е чудесно дресирана. Как ще бъде в Ню Джърси, като се има предвид, че Ню Йорк е съвсем наблизо? Ако се приложат правилата, съблюдавани тук, всичко ще е наред. И тогава ще остане само основният проблем.
До този момент той говореше на френски. Но сега използва американския израз: to keep the mobs out (да оставиш мафиотите извън играта, да ги държиш на разстояние).
Ето че пак си дойдохме на думата.
В Лас Вегас оставам пет дни, през които изкарвам нещо като курс за обучение в качеството си на бъдещ собственик на казино. До себе си имам двама от най-добрите специалисти в света. Трудно е човек да си представи по-различни хора от Чанс и Калибан. Както по ръст, така и по външност. Но това не е най-важното: единият е толкова затворен, колкото другият е открит и експанзивен. При все това двамата имат една обща черта — изключително доброто познаване на казината. Да видиш Вегас с тях е все едно да присъстваш на спектакъл зад кулисите. Да видиш обратната страна на медала.
Първия ден отношенията помежду им са по-скоро хладни. И донякъде забавни — двамата си устройват истинско състезание, надпреварвайки се кой първи ще забележи и най-малката аномалия в игралните зали, които непрекъснато обикаляме. Но много скоро съперничеството между корсикано-китаеца от Макао и англосаксонеца от Мисисипи прераства във взаимно уважение. А оттам до съучастничеството не е много далеч. Важното е да не се сдушат за моя сметка.
Чанс казва по адрес на Калибан:
— Това джудже е най-добрият контрольор на зала, когото някога съм срещал. Ще ви дам един пример: когато някой раздава карти, може да се случи и се случва да извади карта от долната страна на тестето, вместо поредната карта отгоре. Ако мошеникът е достатъчно ловък, няма нищо да забележите. Но може би ще чуете. Защото тогава се разнася съвсем тихо изплющяване. Хората, способни да го доловят, са изключителна рядкост. Сред врявата в една игрална зала това е равносилно на чудо. А Калибан го чува. И при това дори не е необходимо да бъде близо до масата. Не ме питайте как го прави, тъй като нямам ни най-малка представа. Но го чува. Друг пример? Той е най-невероятният специалист по броене в обратен ред, когото съм виждал, а съм аз виждал мнозина, повярвайте ми.
Не знаех, разбира се, абсолютно нищо за броенето в обратен ред. Това може да се обясни много просто: настанявате се на една маса за бакара в началото на партията, когато току-що са вкарали в сабото ново тесте карти. Запомняте раздадените карти — всичките, — така че когато сабото приключи, да сте в състояние да кажете кои карти все още не са излезли. Просто за обяснение…
И от своя страна Калибан ми казва за Чанс:
— Франц, познавах този човек само по име. Сведенията ти са точни и ще съобщя на Миранда, че си изпълнил твоята част от сделката. Този тип е създаден да ръководи казино така както Нуреев е създаден, за да танцува.
И ми изрежда всички причини, които го карат да мисли така. Какво пък, толкова по-добре. Що се отнася лично до мен, то за тези пет дни аз научих толкова неща, колкото не бих научил и за десет години престой тук…
Вече знам:
— Една маса, тоест всяка маса, трябва задължително да носи печалба в размер на двайсет процента от заложените на нея суми. Това е свещеното правило на процента. Ако за една вечер той падне, тозчас се обявява тревога. Ако пада през цялата седмица, а дори и по-дълго, ответната тактика е повече от елементарна: уволнява се целият екип крупиета и контрольори, работещи на съответната маса. Ако измамата може да се докаже, толкова по-добре, в противен случай, толкоз по-зле: ВЪН!
— Играта е ЧЕСТНА.
— Ако някой крупие започне най-неочаквано да накуцва, та дори и съвсем леко, то е защото най-вероятно е натикал жетони в чорапите си. (Крупиетата нямат джобове, освен тези на ризата, където играчите могат да пъхнат бакшиш, който впрочем незабавно се внася в общата каса.)
— Двайсетте процента на маса се наричат hold. Около една пета от него служи за покриване на разходите по развлекателната програма, както и за финансиране на напитките и храната, сервирани безплатно на играчите. Ако въпросните разходи надхвърлят една пета от hold-а, някой моментално се озовава на улицата.
— Играта е ЧЕСТНА.