— Хайди още не е била родена.
— Но Анна, да. Била е на една годинка. Именно тогава Баумер купува горското стопанство и чифлика, които подарява, или по-точно приходите от които предоставя на сестра си и шурея си. А когато дъскорезницата престава да носи печалба, К.Г. дискретно поема ролята ѝ. Казах ти: свестен човек.
Марк говори, а аз греба с едничката цел да се сгрея.
— Баумер се връща в Америка. Между 56-а и 72-а година бизнесът му продължава скромно да процъфтява. Дотолкова, че му хрумва една малко шантава идея — да си купи хотел. Но не за да инвестира или да трупа състояние, а просто за да се позабавлява с приятелите си. Може би защото винаги е мечтал да си има собствен хотел. А и така, след като нагости приятелите си, би могъл да им предложи и подслон. Романтик с облика на продавач на кренвирши. Носталгия по виенските соарета, ако разбираш какво искам да кажа. Някои от старите му приятели са познавали Атлантик Сити от времето на величието му и несъмнено са го хвалили пред К.Г., тъй като той държи да купи хотел не другаде, а именно в Сити…
Продължавам да греба с вледенени крака. Изпълненията на Карл-Густав ни най-малко не ме впечатляват. Вдигам показалец.
— Може ли да те прекъсна?
— Прекъсни ме.
— Оня тип, който е писал на Анна Мозер…
— Валхер.
— Точно така, Валхер. Той кога се появява в историята?
— Още от самото начало. Когато Баумер купува първото си магазинче за деликатеси, той взема заем от съседната банка, в Бронкс. И на гишето се оказва именно Валхер. Двамата се познават най-малко от 1945 година, и двамата са родом от един и същ район в Тирол, но Валхер е малко по-възрастен и е емигрирал в Щатите през 33-а…
— Доброто старо време.
— Валхер води счетоводството на Баумер. И когато последният си наумява да купи хотел, той, естествено, се обръща към Валхер, който междувременно се е издигнал в службата, и му иска заем от четиристотин хиляди долара. Хотелът в Атлантик Сити се продава за петстотин хиляди.
Джон Ленън е на моравата и играе със сина си. Махва ми с ръка. Навирвам едното гребло. Марк продължава да разказа си.
— Валхер обяснява на Карл-Густав, че е „тоб-нещо си…“
— Tobsuchtig. Откачен.
— … но в крайна сметка му заема сумата. К.Г. е на върха на щастието и организира в новата си играчка страхотен купон за приятелите си, които докарва в Сити с няколко стари автобуса. Губи доста пари, но почти ги избива с печалбата от бирариите. Той е вдовец, няма деца и явно е загубил всякаква връзка с роднините си в Австрия. Въпреки това, когато научава — нямам представа как, — че има четири племеннички-сирачета, веднага предприема второ пътуване до Австрия.
— Онова, за което ни спомена Анна.
— Единственото, което си спомня. През 56-а тя е била много малка. След завръщането си, според Валхер…
— Ти срещна ли се с този Валхер?
— Да. И не ми направи лошо впечатление. Шейсетгодишен, дискретен и без особени претенции. Идеалният чиновник. И няма съмнение, че искрено е обичал Баумер.
Започва да ми писва от гребането. Още повече, че се въртя в кръг.
— След завръщането си от Австрия, Баумер започва да се измъчва от угризения. Иска му се да направи куп неща за племенничките си, но обстоятелствата не са особено благоприятни: той губи доста пари покрай хотела си, ордата полуклошари, които е поканил за малко, се настанява в него за постоянно и прогонва платежоспособните клиенти. А на всичко отгоре Карл-Густав се влюбва…
— Би ли повторил?
— ВЛЮБВА СЕ. Това става през 1974-а и той е вече на петдесет и шест години. Но идва сляпата неделя и…
— Бум!
— Именно. Хубавицата е трийсет години по-млада от него. Тя е бивша сервитьорка в една от бирариите му. К.Г. се влюбва от пръв поглед и: купих ти манто, скъпа, ето ти и едно колие, а защо да не заминем за тропиците? Речено-сторено. Валхер изпраща дори частен детектив по следите му и лично отива при Баумер, който е в Насау, за да се опита да го вразуми. Напълно безрезултатно — Карл-Густав се забавлява прекалено добре, за да помисли за връщане, и праща по дяволите банката и полиците. Ето, виж…
Марк ми подава една снимка, направена със светкавица в някакво нощно заведение. На нея се вижда шейсетина годишен мъж със зачервено лице, ухилен до ушите и нахлупил на главата си неизвестно какво, който се приближава до доста банална, но за сметка на това щедро оформена блондинка.
— Къде и кога е направена снимката?