— Какво ще кажете?
Въпросът ми е отправен, естествено, към казино-мениджъра. Това не е първото му посещение на „Белия слон“. В началото на октомври, около седмица след срещата ни в Лас Вегас, двамата с Калибан редовно прескачаха дотук. По това време работите по обзавеждането току-що бяха започнали. Чанс прекара цели два дни в проучване на обновителните планове, разработени от архитектите. И в общи линии ги одобри, задоволявайки се да предложи само някои дребни промени. В крайна сметка главният принцип, определящ функционирането на един хотел-казино, е прост, дори изумително прост: необходимо е хазартът да присъства навсякъде и същевременно всяка стая, всеки коридор, всеки ресторант, всеки бар и дори тенис кортовете, залите за скуош и плувните басейни да крият колкото се може повече изтънчени и съблазнителни клопки, предназначени за потенциалните играчи. Като задължително се вземе предвид — Чанс прояви изключителна настойчивост по тази точка — основната разлика между едно казино във Вегас и казиното тук, на атлантическото крайбрежие. Във Вегас изнурителната жега през лятото, вездесъщият вятър през зимата и заобикалящата града пустиня затварят клиентелата във вътрешността на предназначеното за нея заведение, в което тя е обречена да играе и от което гледа да се измъква колкото се може по-рядко — истинска пленница на „санитарния кордон“ (Чанс използва френския израз, дори когато говори на английски).
В Сити няма санитарен кордон. И точно в това е проблемът. Вече ми го е казвал и пак ми го повтаря с присъщата си, почти влудяваща мания за прецизност:
— А и тази близост на казината. Повече от сигурно е, че за разлика от Невада, тук играчите постоянно ще се местят от казино в казино.
Накратко, необходимо е „Белият слон“ да бъде съобразен с характерните за Атлантик Сити условия, разчитайки на два типа клиенти: първо, предоставяните му от хотелската част, и второ, приходящите, за които се предполага, че за един час могат да сменят три-четири пъти заведението.
По времето на Баумер „Белият слон“ е предлагал четиристотин и няколко стаи. След приключване на обновителните работи капацитетът му ще нарасне на седемстотин и осемдесет стаи, плюс двайсет и четири свръхлуксозни апартамента.
— Напълно достатъчно, господин Цимбали. (Той все още не се решава да се обърне към мен с малкото ми име.) Ако предположим, че се заемат всички стаи, това представлява, да речем, хиляда и петстотин клиента. Което, статистически погледнато, означава седемстотин и петдесет души около игралните маси.
Екипът на Лупино вече е направил подобно проучване. Според заключенията му през най-оживените часове на уикенда „популацията на игралните зали“ ще включва двайсет и един процента, предоставени от хотелската част, срещу седемдесет и девет процента приходящи. Изчисленията на Лупино и на Чанс съвпадат. И оттук се налага изводът, че ако седемстотин души представляват една пета от „популацията“ на игралната зала, ще можем да разчитаме на три хиляди до три хиляди и петстотин играчи. Контингент, който ще бъде математически подновяван на всеки пет часа. Или ако умножим, да речем, три хиляди двеста и петдесет по пет, това дава шестнайсет хиляди двеста и петдесет играчи дневно.
Които, в случай че проявят благоприличието да ни оставят парите си в същите пропорции, както във Вегас — а и защо да не го сторят? — сиреч, по двеста долара на човек, ще се разделят общо с три милиона двеста и петдесет хиляди долара.
И приспаднат ли се двайсетте процента, прословутите и свещени двайсет процента върху въпросния drop, печалбата би трябвало да възлиза на шестстотин и петдесет хиляди долара дневно.
… И без двайсет процента за развлекателните програми: да кажем, на петстотин и двайсет хиляди. Все така дневно.
(Открай време обожавам подобен род сметчици. Те ми доставят особено голямо удоволствие, още повече че впоследствие фактите разкриват пълната им несъстоятелност било защото съм проявил прекалено голям оптимизъм, било защото, напротив, изобщо не съм проявил такъв. А в редките случаи, когато съм се оказвал прав, винаги съм бивал едва ли не разочарован, че дори и малко обиден. Във всеки случай, сметките се любимото ми забавление — те са моите кръстословици.) И тъй, петстотин и двайсет хиляди долара дневно. А „Белият слон“, както и всичките му приятелчета в Сити и във Вегас (за разлика от тези на Бахамските острови и в Пуерто Рико, които си имат работно време), ще функционира двайсет и четири в денонощието и триста шейсет и пет денонощия в годината.