В основната зала ще бъдат разположени триста и петдесет маси, от които примерно сто и петдесет за блекджек и четирийсет за рулетка. Игралните автомати ще са повече от шест хиляди. Седемстотин оскъдно облечени красиви девойки ще имат единствената задача да се грижат за любителите на тези автомати — ще са готови всеки момент да им подадат парфюмирана салфетка за почистване на ръцете (при продължително манипулиране на въпросните звънтящи и блещукащи машинарии дланите почерняват) и най-вече да ги снабдят с необходимия звонк: между гърдите им ще виси тръба с монети и ще бъде достатъчно да натиснеш една издатинка, за да се сдобиеш с желаната сума.
Освен деветте ресторанта, осемте бара, плувните басейни, spa-то, залите за скуош, гимнастическия салон, салоните за масаж и локалната телевизионна мрежа, излъчваща само добри новини, ще има и три зали за спектакли, една търговска галерия, една банка, една телексна зала… И така нататък.
Влиянието на Хенри Чанс се чувства особено осезателно, когато нещата опират до сигурността. И той хич не си поплюва в изискванията си. Настоява за разработването на още по-строга система от тази в големите казина във Вегас, бидейки твърдо уверен, че проблемите на сигурността тук, в Сити, ще бъдат много по-сериозни. Като отново се позовава на теорията си за санитарния кордон. А също и на факта, че полицаите в Атлантик Сити и в Ню Джърси далеч не са толкова добре дресирани, колкото колегите им в Невада, за които кражбата на жетони от казино е несравнимо по-тежко престъпление от убийството на петдесет души с моторна резачка. Хенри Чанс не е убеден, че атлантическото крайбрежие може да се похвали с толкова здрав манталитет. Според него местните полицаи не само не са осъзнали, но рискуват и да не осъзнаят цялата сериозност на проблема. Това го безпокои. Както го безпокои и вероятно основателната му увереност, че нюйоркските мафиоти са още по-добре организирани, по многобройни, по-извратени и политически по-добре защитени от тези в Невада. За него идеалният вариант — и при това дори не се шегува! — би бил да изградим насред Атлантик Сити истинска Берлинска стена, която да отдели казината от града и даже от останалата част на Съединените щати.
И архитектите се съобразяват с всичките му изисквания: прекрачвайки прага на „Белият слон“, регистрирайки се на рецепцията, а след това и изкачвайки се с асансьора на първия етаж, клиентът още с пристигането си ще остане с впечатлението, че се намира точно над игралната зала. И ще сбърка. В действителност между официалния първи етаж и залата ще има още едно ниво, равняващо се по площ на залата и със същото разположение, без прозорци и изцяло климатизирано, чиито дискретни входове, предназначени единствено за „упълномощения персонал“, ще бъдат охранявани от цивилни бодигардове. Там ще бъде разположен „командният пулт“ — най-невероятната колекция от контролна апаратура, каквато не само не съм виждал, но и никога не ще видя. И която би накарала ония от НАСА направо да се пръснат от завист. Стените и таванът на игралната зала ще бъдат декорирани с огледала. И това не е случайно — камерите и наблюдателите трябва да бъдат разположени така, че да не бият на очи. Всяка маса ще бъде покривана от две и дори три камери и всичко ще се записва на видеомагнитофон. Така и при най-малкото подозрение за някаква аномалия — а на Хенри Чанс му дай да подозира! — ще можем не само да присъстваме директно на съмнителната партия, но и да я проследим на друг екран в забавен каданс толкова пъти, колкото се налага.
Навсякъде камери, дори извън залата — във всички обществени помещения в хотела. Пощадени са единствено стаите. Впрочем на Чанс му трябваше много малко, за да му щукне да подложи на наблюдение дори санитарните възли! И още камери, държащи под око външната страна на сградите, огромния подземен паркинг и всички входове, че и покрива. При това дублирани с микрофони, които всеки момент могат да бъдат включени от контролния център, така че произволен контрольор (самият той контролиран от един главен контрольор, контролиран от специална бригада, контролирана на свой ред от помощниците на Чанс и Калибан, и всички те — под подозрителния поглед на до болка подозрителния Чанс) да може по всяко време да хвърли око на която и да е част от Слона, включвайки някой от намиращите се на негово разположение екрани и, ако се наложи, да запише сцената в картина и звук. Направо да луднеш! За да играе в казино, човек има нужда от жетони. „Белият слон“ ще разполага със свои собствени жетони, гравирани с емблемата му и изработени от специалист, при това не кой да е — нямам никакво намерение да купувам жетоните си от Невада, каквато е обичайната практика, а смятам да ги поръчам във Франция, в Беон, от „Бургон и Грасе“. Те ще бъдат пренасяни в малки количества от въоръжени, грижливо подбирани куриерски екипи. Ще са на стойност от един до хиляда долара, като максималният залог ще бъде фиксиран на две хиляди долара. Играчите ще ги купуват било от централната каса (която, естествено, ще представлява истинска крепост, тъй като ще разполага постоянно с два-три милиона в брой плюс дванайсет милиона в жетони), било направо на масите. Във втория случай шефът на масата незабавно ще пъхва получената срещу жетоните сума в специално предвиден за тази цел процеп, свързан с пневматична тръба с централната каса, по която парите ще достигат до нея без никаква човешка намеса.