Съумях дори да изтръгна съгласието на Хенри Чанс за един допълнителен слон. Той ще ми бъде утеха за всички останали хрумвания, които не успях да пласирам: споменатото животинче ще бъде изработено от позлатен метал, ще бъде високо деветнайсет метра и всеки, който влиза в казиното през втория, заден вход (срещуположен на този откъм Broadwalk), ще бъде принуден да минава между краката му, дори с кола. До деветнайсетметровия слон Чанс бе приемал идеите ми с резервираност, която, въпреки неизменната му любезност, приличаше твърде много на презрение. Но когато му изложих онази, която смятам за действително гениална, той ме погледна и поклати глава:
— Интересно.
И не се задоволи само с това, а спокойно добави:
— Дори много интересно. Харесва ми.
Което при Чанс е равносилно на изпадане в делириум от ентусиазъм. Защото едва ли може да се каже, че е от експанзивните. Бидейки обзет, да речем, от убийствена ярост, той със сигурност би се задоволил просто да извие вежди.
Но както и да е. Обикаляме строежа в продължение на цели два часа. Време е да отидем да видим какво става с моята гениална идея. Слизаме.
Кутия за обувки. Дълга осемдесет и широка петдесет метра. Стените ѝ са от армиран бетон с минимална дебелина метър и половина. Кутията за обувки е заровена на дванайсет метра под основите на Слона и неговите четиринайсет етажа, приблизително под главната игрална зала по вертикала. И буквално виси в изкопа. До нея се стига по така наречения „укрепен“ коридор — според възприетата терминология, — който е наклонен и разделен на сектори от три бронирани врати. Те са кръгли и изработени от специална стомана с дебелина шейсет сантиметра. Ако се вярва на думите, а аз им вярвам, на моя приятел Хирш (специалистът, към когото се обърнах), тази играчка може да издържи без никакъв проблем на взрив с мощност десет мегатона, или един милион пъти по-мощен от бомбата, разрушила Хирошима.
Накратко, това е противоатомно скривалище.
Построено съгласно съвременните норми и напълно законно. Дори сме предвидили след завършването му да го подложим на експертиза от специалисти на Пентагона. Те ще бъдат поканени най-тържествено и ще ни издадат съответното удостоверение, което ще бъде окачено в рамка на видно място, за да може всеки клиент на „Белият слон“ да се запознае със съдържанието му.
Но не всички клиенти на Слона ще имат достъп до скривалището. В него ще се влиза единствено по покана. Освен това, между първата (най-външната) и втората бронирана врата има помещение, което всъщност е сектор за дезинфекция, но официално ще бъде наречено ЗАЛА ЗА ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА V.I.P. Добре обучени госпожици ще посрещат там грижливо селектираните гости и ще контролират здравословното им състояние и физическата им форма чрез всички възможни средства и начини. Същите — имам предвид госпожиците — ще носят антирадиационни комбинезони от малко по-особен модел, тоест прозрачни.
Между втората и третата врата ще бъдат разположени един бар-ресторант и стаите. А през третата врата ще се влиза в самото скривалище, в действителност частна игрална зала — Светая светих на „Белият слон“. Там — независимо дали става въпрос за игра или за друго — няма да има абсолютно никакви ограничения. Правилото е просто.
Предвиждам също да запазя за лично ползване малка част от скривалището. В десния ъгъл, в дъното, ще разполагам с шест стаи: кабинет, гостни и спални. Оттам ще мога по всяко време да установя контакт с контролния пункт и с външния свят, да се свържа по телефона с Париж или по телекса с Нюйоркската борса. И същевременно ще се радвам на неповторима гледка към частната игрална зала и на картини от всяко кътче на казиното.
Скривалището ще разполага с всички необходимо за осигуряването на нормален живот на двеста и петдесет души в продължение на шест месеца: вентилационна система с антивзривни клапани, издържащи на ударната вълна и на свръхналягането; филтри срещу евентуален радиоактивен прах; складове с хранителни припаси; електрозахранващи агрегати; аварийни и евакуационни изходи — два от които ще излизат на паркинга (и ще предоставят, освен всички останали предимства, директен достъп до частната зала на по-срамежливите V.I.P., спестявайки им задължението да минават през рецепцията на хотела). В нормално време функционирането им ще зависи от съответните инсталации на „Белият слон“, но в случай на тревога връзката с външния свят може всеки момент да бъде прекъсната. И тогава скривалището ще стане напълно автономно.