— Свръхдоза за единия и автомобилна злополука в пияно състояние за другия. Господин Цимбали, няма да се впускам в подробности. Ще ви обясня само кое ни накара да се заинтересуваме от случилото се в хотела в Атлантик Сити през дните, предшествали 21 септември 74-а година. Успяхме да установим самоличността на някои свидетели, които са се намирали там по това време, и констатирахме, че двама са напуснали Ню Йорк, като и в двата случая е налице връзка с Калтани, че други двама са загинали при обстоятелства, които днес могат да наведат на мисълта, че са били убити, а петият е дотолкова непоправим алкохолик, че е забравил дори собственото си име. Всички тези разкрития не са лишени от интерес, но не са съществени. Съществена е констатацията, че ако някой си е направил труда да се отърве по един или друг начин от тези свидетели, то те несъмнено са видели или чули нещо, което не е трябвало да виждат и да чуват. Ясен ли съм?
— Да.
— Тогава се запитахме за какво по-точно би могло да става дума. Поради липса на каквато и да било друга следа, направихме снимки на Олифан и се поразходихме из Атлантик Сити, показвайки ги едва ли не на всеки срещнат.
Не разпознаха Олифан, но за сметка на това разпознаха колата му — през септември 74-а той е притежавал бяло ферари, а това не минава незабелязано. От дума на дума и съпоставяйки снимките на Олифан и на Валхер, накрая попаднахме на човек, който си спомни, че ги е виждал заедно.
Някъде на 5 или 6 септември 74-а година…
— Валхер твърди, че се е срещнал с Олифан за първи път през юни 1975 година, след смъртта на Баумер, когато Олифан го е посетил от името на Калтани, за да му направи оферта за хотела.
— Несъмнено е излъгал. И е излъгал по два пункта: първо, защото е познавал Олифан много по-отдавна, и, второ, защото офертата на Калтани не датира от юни 75-а, а най-вероятно от септември 74-а.
— Разполагате ли с доказателства за това?
— Кажи-речи с никакви — прихва Англичанина. — Но ако трябваше да се обзаложа… Не, не разполагам с доказателства, господин Цимбали. Просто ми предадоха съдържанието на разговора между Баумер и Валхер, провел се около 6 септември. Валхер заявил: „Карл, един милион е фантастична оферта“, като при това явно бил бесен от гняв. А Баумер, с присъщия си навик да не приема на сериозно финансовите въпроси, отвърнал през смях: Ach, so, шовек не отнася барите си ф гропа.
Англичанина събира снимките, досущ като тесте карти, и ги прибира в плика, след което изважда втори плик.
— Няма доказателства, господин Цимбали. Предположения, клюки, слухове. Достатъчно е Олифан и Валхер да отрекат, че са се срещали преди юни 75-а година, и ние оставаме с пръст в устата. Междувременно…
Той разстила пред мен други снимки и на една от тях виждам млада жена, която ми се струва смътно позната.
— Междувременно развихме докрай нашата първоначална хипотеза. И ни се сториха важни две дати: 5 септември, когато Олифан прави на Баумер оферта от един милион долара за неговия хотел. И Баумер отказва, въпреки укорите на Валхер. Шестнайсет дни по-късно, на 21-и, Баумер бива посетен от една от бившите си сервитьорки и тутакси, както казвате на френски, започва да се прави на глупак. Оттук логично се наложи необходимостта да се поинтересуваме от Маги Келър, както и сторихме.
През 1974-а тя е на двайсет и шест години. Родена е в Ню Йорк. Две години, от 1968-а до 1970-а, работи в бирарията на Баумер на Четирийсет и четвърта западна улица, близо до Таймс Скуеър.
— Не разполагаме с никакви доказателства, свидетелстващи, че между Баумер и нея са съществували връзки, различни от тези между работодател и служителка. Но Баумер е голям добряк, винаги готов да направи услуга…
Тъй че когато през 1970 година Маги се омъжва, става Маги Келър и заминава с мъжа си за Калифорния, Баумер явно ѝ заема известна сума, за да позволи на младата двойка да се устрои. Минават четири години…
— Минават четири години и на 21 септември привечер Маги се появява отново в бирарията и иска да види Баумер. Изглежда уморена, посърнала, а според някои дори уплашена Добрият Самарянин дотърчава от Атлантик Сити и въвежда младата жена в кабинета си. Не се знае какво му е разказала Маги, но от този момент нататък Баумер започва да се държи странно. Първо изчезва за цели два дни, което предизвиква безпокойство сред познатите му. На 23-и следобед цъфва Бог знае откъде с тайнствения вид на изключително зает човек, но по всеобщо мнение в доста добро настроение. Изтегля десетина хиляди долара от сметката на бирарията на Четирийсет и четвърта улица и отново поема нанякъде, заявявайки, че ще отсъства няколко дни. И край, повече никой не го вижда. Вярно, от време на време са получавали вести от него, но само под формата на пощенски картички…