11.
Вечерта едва се довлачи до вкъщи. Уморен и смазан от срещата с прихващача, бе минал да вземе такъмите си от квартирата и въпреки всичко беше ходил на лов. Беше успял да използва при търсенето и другата джаджа – конвенционалната вендуза. Слав я закачи за кратко на няколко места, тъй като при нея времето за работа нямаше толкова голямо значение, както при ОВето. Тази вендуза използва индуктивна връзка и по този начин не се налага да пробива изолацията на кабела. Трябва само да доближи вендузата и я подържи успоредно с кабела-цел за известно време. При работата си с нея, рискът да бъде заловен е значително по-малък. По правило обаче, почти нищо полезно не може да се изтегли от тези кабели. Дори невинаги стигаше до активни устройства. Основната му цел си оставаше оптичната мрежа на града и нейната свързаност към големите обекти.
Кабелите на неработеща телефонна кабина и терминал от касата на голям магазин, докато се суетеше с дребни покупки и непохватни свалки с отегчена продавачка, бяха част от местата, където беше опитал късмета си с конвенционалната вендуза. Твърде съмнително му се струваше да е успял да засмуче нещо с нея, но проверката щеше да покаже това. Никога не знаеш какво има в мрежата, докато не я изтеглиш, казват старите рибари. А и никога не знаеш, докато не сглобиш милионите разкъсани фрагменти, би допълнил Слав.
Вкъщи отиде до машината и се тръшна на стола. Капакът бе отворен, дисплеят — в режим „неактивен“ и затова черен. Зеленият диод на хард диска примигваше издайнически и показваше активност. Той чукна произволен клавиш и екранът светна.
„Куче“ бе ситуиран в малък прозорец, в горната част на монитора. Курсорът на мишката мигаше в готовност. Това се стори на Слав някак предизвикателно. Той го остави така, без да затваря прозореца на програмата. Нямаше нужда от него, но мисълта, че има компания, бе нова и някак интригуваща.
Извади от раницата конвенционалната вендуза и я вкара в порта за комуникации на компютъра. Трябваше да източи съдържанието на днешния улов в хард диска, за да го провери. Не знаеше на какво е попаднал, но подозираше, че може да е с голям обем. Тръпката на ловеца проговори в него и започна да става нетърпелив. Знаеше, че със сигурност ще отнеме време, но нямаше как да ускори процеса.
Източи паметта на вендузата и понечи да вкара команда към компютъра. Вече беше набрал няколко символа, когато го стресна непознат глас:
— Няма нужда да го правиш!
Слав скочи от стола и се заоглежда. В стаята нямаше никой! Наведе се и извади тежка дървена бухалка изпод леглото. Изправи се и напрегна мускули. Вдигна бухалката, като се приготви за бой. Прецени на око разстоянието до вратата. Не бе далеч – две-три крачки. Едва няколко секунди.
И все пак – в стаята нямаше никой.
— Куче? — запита, макар да знаеше, че това е невъзможно.
— Да, админ. Аз съм — отвърна същият глас. — Докато те нямаше, попрегледах компютъра ти. Нищо особено, но върши работа.
— Но как? — Слав предпазливо доближи компютъра. Въоръжен с бухалката в ръка. Настръхнал. Знаеше, че няма смисъл, но бе готов за действие.
В прозореца, ограден за работата на Куче, се показа емотикон „усмивка“. На свободния ред под нея пулсираше курсорът на мишката.
— Чуваш ме, така ли?
— Да, админ. Говори по-близо до микрофона — отвърна с безизразния си нов глас Куче.
— И ме виждаш?
— Нали имаш вградена камера в лаптопа?
„Какъв чат-бот може да е това? Що за интелигентна програма? Да бърника в операционната система и да променя настройки. Вирус!“ — помисли Слав. Разбира се, имаше инсталирана антивирусна система, но тя отдавна не бе актуализирана. Нямаше откъде да се обновяват вирусните ѝ дефиниции, но с краха на Мрежата и самите вируси отпаднаха като проблем.
Протегна ръка и сложи показалец пред окото на вградената камера. Куче не реагира и Слав отдалечи пръста си. Изпитваше неудобство, че го наблюдават. Всъщност, кой го наблюдава? Това не бе човек, защо трябва да му е неудобно. Не можеше да си отговори на този въпрос, но въпреки всичко… Дали да не залепи черна лепенка върху лещата на камерата и да ослепи Куче?
— Ако събираш разкъсани файлове в цялост, нямаш нужда от тази програма, админ. Аз ще го правя вместо нея, защото се справям по-добре.
Слав пусна бухалката и тя се изтъркаля в краката му. Седна на стола и се втренчи в дисплея. Там продължаваше да свети емотикон „усмивка“.
— Админ? — подкани го Куче.
— Искаш да помагаш, така ли? — обърна се към компютъра Слав. В известен смисъл това щеше да облекчи комуникацията му с Куче. Няма да му се налага да пише с клавиатурата, а ще може да говори пред микрофона на лаптопа. Писането е досадна работа, особено за по-дълъг период. В този смисъл дори му хареса намесата на Куче в операционната система на компютъра му. Подритна настрани бухалката и тя шумно се изтъркаля под леглото.