— Виж, нямам нищо! – наведе се, за да викне в лицето ѝ.
Момичето колебливо отвори очи, а Слав извади хастара на десния си джоб. В ръката му остана само връзката с ключове. Джебчийката жадно впи поглед в тях.
— Дори не си го помисляй! – както бе наведен, го лъхна неприятна миризма от дрехите на детето. Долният край на едното му ухо бе раздрано по такъв начин, като че е имало обичка, която някой е откъснал. — Сега се разкарай, докато не съм променил решението си!
Детето се отскубна и обърна гръб. Обувките му бяха поне номер по-големи и хлопаха на петите. Преди да изчезне зад стената от хора, се обърна и му се изплези.
Слав напъха обратно хастара на джоба си. Ами ако беше намерила там някоя джаджа и я беше свила? Много опасности трябваше да се предвиждат, а той все пропускаше по нещо. За да успее, ще трябва да остане фокусиран.
Някой извика нещо, друг му отговори, но думите им така и не достигнаха до съзнанието му. Изсушен като чироз тип, седнал и опрял гръб на стара кооперация, въртеше нефокусирания си поглед. Бръкна в джоба и налапа нещо от шепата си. Слав предположи, че мъжът се друсаше със синьо кафе. Светът на делириума е по-интересен от реалния, който и без това не продължаваше дълго.
Мисълта му се прехвърли върху Нели. Имаше надежда и тя ставаше все по-близка. Брат и сестра щяха отново да са заедно и този път той нямаше да позволи да ѝ се случи нищо лошо. Не и този път! В това беше сигурен, но трябваше да остане фокусиран.
Мисълта му отново се върна към библиотеката. Някой път, обеща си той. Някой път непременно ще го направи. Ще влезе.
Остра миризма удари ноздрите му. Вдигна подметка и видя, че бе стъпил в конски фъшкии.
13.
Поредица от кошмари изтормозиха съзнанието на Слав. Не помнеше подробности, но бе нещо, свързано с Нели. Залепил чело на студената повърхност на прозореца, гледаше началото на настъпващия ден. Пешеходците се щураха насам-натам. Поток от хора. Провокиран от мислите, които му бяха хрумнали от неволното наблюдение на живота на паяка Плетчо, Слав бе стигнал до нов извод. Самият той не само съществуваше, а живееше. Живот, какъвто би имал един целеустремен човек. А Слав чувстваше себе си такъв. Целта му бе трудно постижима – парите за екзоскелет за Нели. Осъзнал разликата между себе си и онези, безцелно блуждаещи жители навън, Слав получи вътрешен импулс. Прилив на енергия потече във вените му, сънливостта изчезна.
Наведе си и направи няколко серии лицеви опори. Не ги преброи, но бяха не по-малко от друг път. Усети мускулите на ръцете приятно да се издуват. Приклекна няколко пъти, колкото да се напрегнат краката му, и с това привърши упражненията за днес.
Той разкърши пръсти и се обърна към Куче.
Програмата не беше активна, но Слав се усъмни. Прекара ръката си над клавиатурата. Температурата около лаптопа бе значително повишена, а това бе сигурен признак за работа на процесора. Какво ли правеше сега?
Слав потръпна от внезапно споходилата го мисъл — Куче бе в състояние да го наблюдава през вградената камера на лаптопа. Постоянно и без причина, просто така. Чукна произволен клавиш и дисплеят светна. Прозорецът на програмата, нарекла се Куче, стоеше тъмен, само курсорът мигаше в очакване.
— Куче! — повика го Слав.
— Да, админ — обади се програмата.
— Работиш ли?
— Не.
Не беше вярно, разбра го от опита с ръката си отпреди малко. Подозренията му се засилиха. Доближи отново ръка до страничния панел на машината и топъл въздух плъзна по кожата. И все пак вървеше някакъв процес. Не беше включвал програмата за анализ и събиране на фрагменти, откакто Куче пое тази задача. Не можеше да отрече – справяше се чудесно. Бързи и реални резултати. От Слав се искаше само да запише онова, което можеше да докопа из пръснатите кабеляци в града. Останалото — събирането им в масиви, осигуряващи надеждна информация и най-вече оценката на достоверността, бе работа на Куче. Човек и машина. Тандем от човешки амбиции и компютърни изчислителни възможности. Клиентите, които намираше Халил, бяха доволни. Ако комбината им продължаваше да работи по този начин, можеха да доминират, дори нещо повече. Можеха да обсебят нелегалния информационен пазар. Много скоро средствата за екзоскелета на Нели щяха да бъдат събрани. А после…
— Админ? — прекъсна мислите му Куче.
— Да.
— Не ме изключвай!
— Какво?
— Никога.
— Защо? – недоумяваше Слав.
— Не мога да стартирам без грешки в паметта.
Лъжа! За втори път днес улови Куче да лъже. Не е само подозрение, както при опита с ръката отпреди минута. Сигурен беше, че Куче лъже. Но как една програма, макар и развита до степен, че да може да се подобрява, може да извежда целенасочена грешна информация? Лъжата, която хвана, беше точно това — целенасочено подаване на невярна информация. И тя беше предназначена за него.