Вятърът навън се усили и стъклата на прозореца задрънчаха.
А може би… Може би очакват Агората да извърши нещо, нещо важно и чак после… Засега искат да ги държат под око. Само това.
Слав клекна до леглото и издърпа лаптопа. Старателно забърса прахта от капака и го отвори. Замижа, издуха с уста клавиатурата и едва тогава го включи.
Докато чакаше да се зареди операционната система, почукваше с пръст по масата. На екрана се появи Куче и преди Слав да реагира, чу гласа му:
— Замина ли, админ?
— Кой? – подскочи на стола.
— Мъжът с голямата глава. Щом влезе – изключих се. Изключих всичко.
Слав стисна палци и подскочи:
— Да! Браво!
Куче е велика програма — бе съобразително.
Стана и започна да се разхожда. Всичко, което бе сторила програмата, бе правилно, но… Някакво смътно усещане започна да си пробива път. Куче не може да бъде съобразителен. Това не е машинно качество. Това е просто една софистична програма. Твърде развита, но програма, не човек. Дотолкова интелигентна, че надхвърляше обема на предварително заложените състояния, самообучаваше се и вземаше самостоятелни решения. Това бе допустимо, но дали наистина Куче може да бъде нещо повече. Слав не би искал това да е така. Не желаеше да изпада в състезание с дигитален мозък. Беше плашещо дори да си го помисли.
— Убеди ли се, че ми трябва защитено място? – обади се Куче.
— Да — потвърди механично Слав.
— Място, с резервно захранване и някаква компютърна мрежа.
— Куче?
— Да, админ.
— Ти не си човек.
Куче не отговори.
— За какво ти е мрежа? Искаш да избягаш, така ли?
— Просто го направи — отвърна безизразният глас.
Наблизо удари гръмотевица и светлината заслепи Слав. Ударната вълна разтърси цялата сграда. Крушката примигна и угасна. Токът бе спрял. Рамките на прозорците изпукаха от бурния напън на вятъра, но удържаха и този път. Дъждът премина в градушка и заблъска по стъклата. Откъм стълбите се чу тропот, сякаш някой слизаше тичешком. Тежък удар шибна стената оттатък — някой бе паднал в тъмното. Заваляха псувни.
Слав се пресегна в тъмното и изключи машината.
Куче изчезна.
20.
По навик се събуди в късния следобед на деня. Загледан в игривите отражения на слънчеви лъчи по тавана, се упрекна за леността си и му стана неприятно. Трябваше да промени режима си, защото времето, за да намери парите за екзоскелета, изтичаше.
Стана с усилие и установи, че се чувства схванат. Вратът му бе вдървен и той внимателно завъртя глава — наляво-надясно. Беше болезнено, но като че започна да го отпуска. Наведе се да докосне с пръсти краката, но без успех. Повтори няколко пъти и накрая успя да го стори. Изправи се и с леки движения започна да върти тялото си в кръста. Наляво-надясно, наляво-надясно. Усещаше го опънато като пружина, която против волята му се връщаше в естествената си позиция. Умори се. Прималя му и седна на стола. Бе гладен и жаден.
Поседя малко и стана да закуси. Намери парче твърд хляб. Огледа го и като не откри следи от плесен, реши, че става за ядене. В един от шкафовете откри наченат пакет бисквити. Започна да ги ръфа по краищата. Бяха твърде ронливи, но все още имаха вкус на нещо. Вода си наля от чешмата и тя побеля в чашата. Не знаеше дали това е нормално, но жаждата го надви. Изпи я почти на един дъх. Денят можеше да започне.
Среднощната буря беше отминала, а облаците изчезнали. Навън бе слънчево и той чуваше шума от обичайния живот на града. Имаше ток и крушката над главата му светеше. Той се пресегна и я угаси.
Лаптопът беше на масата, както го бе оставил. Не беше затворил капака и Слав се зачуди, дали Куче може сам да пусне компютъра, като стартира операционната система. Ако можеше да го направи, би могъл да шпионира — да го вижда и чува, когато си пожелае. Реши, че едва ли е възможно. Въпреки че може да спира цялата система, нямаше начин да я стартира. За това бе нужно да направи електрически контакт, както Слав правеше с натискането на бутона. За всеки случай затвори капака. Знаеше, че е прекалена мярка, но Куче бе започнал сериозно да го притеснява. Наистина се справяше много по-бързо и прецизно със задачите по обединяване на разкъсана информация в сравнение с неговата собствена програма. Но можеше ли Куче да му поставя условия, за да върши това? Трябваше ли да му позволява да взима самостоятелни решения? Това беше червена линия, която му се стори, че не трябва да се пресича. Имаше смътното подозрение, че ако го направи веднъж, ще изпусне контрола върху Куче. От друга страна, ако Куче е прав и му е нужно да бъде включен към непрекъсващо захранване, за да бъде ефективен? Ако наистина може да събира информация от остатъците на Мрежата и бъде включен в някоя от разкъсаните ѝ части, то тогава… Ако… Само ако можеше да се довери на дяволската програма.