Юсуф не бързаше с отговора. Огледа се изпод вежди, бръкна в джоба и извади пакет с цигари. Почука го с пръст и една се показа в прореза. Симидчията изпъна ръка и предложи:
— Ще запалим ли?
— Не пуша.
— Аз ще запаля — извади цигарата Юсуф и пъхна ръка в джоба си. Извади кибрит и драсна клечка. Тя не запали и той я захвърли. Старецът не бързаше. Движенията му бяха премерени, но за Слав бе изминала цяла вечност. Опита с втора клечка. Успя да я запали и в шепите си я поднесе към цигарата. Когато се разгоря, дръпна дълбоко и издуха дима. На лицето му се разля усмивка и човекът притвори очи.
— Търся Халил. Спешно — повтори Слав.
— Чух те, момче.
— Е?
— Ела, че тук е ветровито — Юсуф дръпна още веднъж-дваж и захвърли цигарата в краката си. Стъпи отгоре и с въртеливо движение я размаза. Хвана дръжката и се обърна към Слав:
— Хайде, ако ще помагаш, помагай!
Слав се хвана за другата. Закрачиха бавно и в синхрон.
Проехтя мелодичен призив на арабски. Наблизо имаше джамия и бе настъпило време за молитва.
— Ти за това ли бързаш? — попита Слав. — Да се молиш?
— Не – симидчията гледаше в краката си. — Достатъчно ми е само да го чуя и сърцето ми се отваря. Дори сега усещам връзката си с Всевишния. Той е милостив и проявява разбиране. Той затова е Велик. И с вас ли е така? – обърна лице към Слав.
— Не… Всъщност, не знам.
— Ясно — сбръчканите клепки натиснаха очите на симидчията.
Слав остана доволен, че не трябваше да обяснява как е при християните. Той лично не знаеше кога, как и защо трябва да се моли. Никога не се бе замислял, но и никой не му бе показвал. И дали това помага, също не знаеше. Виждаше много хора да влизат и излизат от храмове и църкви, но никой не изглеждаше щастлив.
— Ти, момче, за какво събираш информацията?
Слав потръпна. Не подозираше, че симидчията знае за неговите занимания.
— Кое?
— Информацията — повтори Юсуф.
— Как за какво?
— Продаваш я, нали? За теб е просто стока.
— А какво друго?
— Това не са гевреци, синко — спря внезапно Юсуф и изпусна шумно въздуха от гърдите си.
Слав се закова. Почуди се, дали това е въздишка или просто му бе тежко от товара.
Симидчията се обърна към него:
— А защо не трупаш познание?
Дори в полузатворените му очи Слав можеше да види отразен силуета си. Мюезинът от джамията продължаваше да извива на неразбираемия си език.
— Познание? — повтори Слав.
— Да, ти не знаеше ли? – подсмихна се Юсуф. — Не знаеш ли, че информацията може да се използва и по този начин? Познанието се въплъщава в човека, той го носи в себе си, използва го, обогатява се и в крайна сметка го разпространява.
— Познание! — потрети Слав. Беше объркан. Откъде ли този простоват човек знае такива термини и как изказът му се промени? Сигурно е чел някакви книги, но кой ли сега се интересува от тях? И още нещо – старецът не беше проявил животински инстинкт, а мисъл, когато преди малко бе разгадал намеренията на Слав. Странно, наистина странно. Загледа симидчията с други очи.
— Тогава ще бъдеш истински силен — добави Юсуф.
Мюезинът от джамията спря. Възцари се относителна тишина, в която съзнанието на Слав се бе отворило. Все така вдървен, се съсредоточи в лицето на събеседника си.
— А силата ще ти донесе пари, ако все още ти трябват – отвърна на погледа му симидчията. — Няма значение дали продаваш гевреци, синьо кафе или… Хъм, каквото там носиш със себе си.
Познание ли? Сила? Но как може познанието, за каквото и да говореше симидчията, да се превърне в пари? Кой би платил за това, че благодарение на натрупване на информация някой бе формирал в себе си познание. И ако познанието се въплъщава в човека, както каза Юсуф, човекът сам по себе си ли е полезен, или това, което носи. Един вид преносител. Но преносител може да е всеки уред за запаметяване. Твърд диск, флаш памет и други подобни. Защо натрупването на информация да не е познание. Слав се обърка. Може би старецът искаше да каже, че бе нужно информацията да се подреди, анализира и от нея да се извлече знание, чието натрупване да се превърне в познание?
Слав остана да мисли, а Юсуф подхвана дръжките и с лек напън затегли количката. Едва направил няколко крачки, извърна глава и подхвърли през рамо:
— Ще предам на Халил. Бъди търпелив и ще бъдеш потърсен.
Слав, безмълвен, гледаше отдалечаващия се гръб на стареца. Забравил предпазливостта си, му беше все едно, дали някой го наблюдава.
Двама просяци, изпружили нозе на плочките отпред, получиха по някоя дребна пара от Юсуф и това бе всичко. Симидчията привърза с верига количката и хлътна в пекарната.