Откачи скобите на капака и го отвори. Той увисна на пантите и се плесна на една страна. Слав надвеси глава. Беше пълно с инструменти и дребни чаркове — панти за врати, болтове, сглобки. Замириса на машинно масло. Зарови ръце вътре и започна да премята нещата. Извади къса отвертка с дебела дръжка и я пъхна в джоба на суитшърта си. Освен че бе инструмент, приличаше и на оръжие. Острият ѝ връх взе да драска хълбока му. Извади я от джоба и се заоглежда. Пресегна се и откачи кърпата за ръце. Внимателно уви отвертката с нея. Получи се стегнат вързоп и той остана доволен от резултата.
След като реши проблема с острието на отвертката, напъха вързопчето в джоба си. Така беше по-добре, въпреки че дрехата му издайнически се изду. Затвори капака на кутията и я набута обратно в шкафа. Ритна вратичката и се изправи. От рязкото изправяне му прималя и той се подпря. Капките от чешмата продължаваха да падат по дъното на мивката.
Възвърнал сили, се върна в стаята. Захлупи лаптопа и изтръгна зарядното от контакта. Заедно с компютъра ги напъха в найлонов плик, а плика набута в раница. Метна я на гръб и тя болезнено шибна гръбнака му. Изпсува и заоглежда какво друго да вземе със себе си.
Откъм улицата се дочуха викове. Кавгата се бе заформила точно под прозореца му. Нямаше време за размисли. С два скока се намери в коридора. Когато се наведе, за да се обуе, раницата едва не прехвърли главата му. Чу компютърът да хлопне в черепа му, но не обърна внимание и не реагира. Сега не беше време за глезотии. Нахлузи маратонките, завърза ги надве-натри и излетя навън. Вратата зад гърба му се хлопна и това беше достатъчно.
За късмет не срещна никого. Прескачайки по няколко стъпала наведнъж, бързо се озова на партера.
Кавгата отпред изненадващо беше утихнала, но това не се успокои. Там някъде, притаен, дебнеше прихващачът.
26.
Слав никога не бе влизал в мазето на кооперацията, дори нямаше ключ за него. Откри входната му врата в малка ниша, встрани от асансьорната шахта. Лъхна го миризма на урина и той погледна в краката си. Различи разлято петно. Беше засъхнало и той смело стъпи отгоре. Натисна дръжката на бравата, но както предположи, бе заключена. Натисна с рамо и луфтът между вратата и касата се увеличи. Опита втори път, като използва цялата тежест на тялото си. Дървото изпращя и поддаде. Била е разбивана и друг път, мина през главата му.
Шмугна се в тъмното, преди някой да го е видял. Затвори и с опипване намери ключа за лампите. Завъртя го и в дъното по коридора светна крушка. Беше достатъчно силна, за да освети пътя. Опря пръсти в стената от неизмазани тухли. Бяха влажни и студени. Внимателно заслиза по стълбите, като се стараеше да избягва препятствията, но не беше толкова лесно. Стъкла от счупени бутилки, парчета тухли, стара автомобилна гума. По-натам — две захвърлени спринцовки, заедно с иглите, използван презерватив, залепнал на едно от стъпалата. Наблизо мяукаше котка. Слав чуваше хрускането на боклуците под подметките си. Стисна зъби и се замоли да не се пробият.
Стигна до края на коридора и избра една от вратите. Нямаше представа какво ще намери вътре, но все тая. Достатъчно да е далеч от входа за мазетата.
Натисна с рамо вратата, за да провери здравината на препятствието. Поддаде и се отвори около един пръст. Беше заключена само с катинар. Точно това и очакваше. Извади вързопчето с отвертката и го размота. Дръжката на инструмента удобно легна в дланта му. С няколко въртеливи движения успя да откачи една от халките и катинарът увисна на другата. Слав бутна вратата и тя се отвори — лъхна на мухъл. Нещо пробяга между краката му, но той не се стресна. Нямаше време за това, а и едва ли бе по-страшно от прихващача, дебнещ отвън.
Пристъпи в тъмното и се пресегна, за да напипа ключа за лампата. Търсеше го на нивото на рамото си. Бързо се ориентира къде е и го завъртя. За негов късмет крушката бе здрава и светна. Тясното помещение беше пълно с боклуци и стари вещи. Кухненски шкафове без врати, олющена дървена ска, два реда празни стъклени буркани и натъпкани с вестници раздути от влага кашони.
Той грабна най-горния от вестниците, сви го на топка и се опита да забърше от мръсотията горната част на един от шкафовете. Повърхността му се размаза на черни ивици. Извади лаптопа от раницата и махна плика. Корпусът беше още топъл. Положи го върху шкафа и вдигна капака. Само след секунди прозорецът на Куче се активира.
— Къде съм, админ? Защо е толкова тъмно тук?
— Няма значение – троснато отвърна Слав.
— Не сме далеч, нали? Според часовника са изминали шест минути, откакто затвори капака.
Слав не отговори. Бръкна в джоба на раницата и затършува. В ръката му се оказа малка преносима памет, която напъха във входа на компютъра.