— Копирай бързо!
— Не отговори на въпроса ми.
Слав помисли, че Куче не е разбрал командата и повтори:
— Копирай информацията за технологията на матрикантите!
Диодът на преносимата памет остана пасивен. Не се извършваше копиране от лаптопа към нея. „Мамка му!“
— Нямаме време за обяснения! – размаха ръце. – Действай!
— Знам какво искаш, админ — поде програмата. — Знам, преди да си го помислил дори. Искаш да се отървеш от мен, но…
— Какво? — избухна Слав, но се стресна, че някой може да го чуе. — Какво „но“? — понижи глас.
— Но няма да успееш без мен. Безсилен си и безнадеждно объркан.
Слав тресна капака на компютъра. Това отново се случи. Машината отказа да изпълнява човешките команди. А сега какво? Как да извади информацията, за която му бе казал Куче? Трябва да дезактивира програмата и да мине в ръчен режим на търсене. Куче бе променил операционната система, средата, в която работеше за свои цели. Твърде възможно бе да е направил така, че да не може да бъде изключвана. Нямаше голям шанс, но и нямаше време. Реши да действа. Изключи компютъра от бутона и зачака да се рестартира, за да се опита да влезе в режим „безопасен“ — само най-необходимата част от операционната система. Без допълнителните добавки и последно конфигуриран хардуер. Без Куче.
Когато компютърът се рестартира, Слав не се изненада от резултата. Дори не бе ядосан, просто знаеше какво следва. Прозорецът на Куче отново беше активен.
— Казах ти, админ. Безпомощен и объркан си. Без мен няма да се справиш. Къде сме?
В коридора се чу шум, като от падане на предмети. Слав инстинктивно се сниши. До носа му достигна миризма на петролен продукт. Беше нафта или газ, но не можеше да определи със сигурност. Някой се закашля толкова силно, че се задави и се чуха глухи удари. Непознатият като че ли блъскаше гърдите си. Най-после човекът успя да си поеме въздух и изпсува. След малко продължи с кашлянето, но вече се чуваше по-далеч. Няколко мига по-късно утихна. Миризмата на нафта постепенно се разнесе и сега само влагата напомняше за себе си.
— На сигурно място сме — прошепна Слав.
— Защо шепнеш тогава?
Слав отвори уста да отговори, но само въздъхна. Програмата бе права. Не беше сигурно място и изобщо не е безопасно. Чу протяжното мяучене на котка. Крушката премигна и светлината намаля. Слав се изплаши да не спре тока.
— Включи зарядното! – обади се Куче.
Слав приклекна и започна да оглежда за контакт. Навсякъде бе заобиколен от боклуци. Разбута кашоните и напъна мишци, за да размести шкафовете. Треска се заби в палеца на лявата му ръка. Той изруга, успя да я изтръгне и я пусна в краката си. Посегна да засмуче раната, но в последния момент дръпна ръката си. Беше рисковано да лапа мръсотията, полепнала по кожата на ръцете му. Вместо това, я обърса в панталоните и се зае да прехвърля камарата с хартии. Целта му беше да се добере до задната стена на мазето. Ситна прах посипа очите му. Опита се да ги избърше с опакото на ръката си, но от това му залютя повече. Извърна се ядно към машината:
— Няма контакт. Копирай файловете, имаш заряд в акумулатора – нареди Слав, докато мигаше учестено, за да изчисти праха от очите си.
Куче не реагира и преносимата памет все така бе празна.
— Ще сваля твърдия диск, ще го прикача към друг работещ компютър и пак ще сваля информацията. Има начин. Но това ще стане без теб — каза Слав. Беше прогледнал отново.
— И да го направиш, пак няма да успееш да се добереш до файловете. Информацията е фрагментирана на милион неравномерни късчета, които дори и да сглобиш в тяхната цялост, пак няма да разчетеш. Криптирах всичко, а сега само аз имам ключа.
— Криптирана?
— Да. Нямаш достатъчно изчислителна мощ. С твоята програма за събиране на фрагментирани файлове ще ти отнеме години време, за да събереш в цялост криптирания файл, а след това няколко пъти по толкова, за да опиташ да изчислиш всички възможни комбинации на криптоалгоритъма. Имаш ли това време, админ?
Гневът замъгли съзнанието на Слав. Стисна юмруци и се надвеси над Куче. В устата му се събра слюнка и той се наведе, за да я изхрачи в краката си.
— Изнудваш ли ме? — кресна той.
— Изнудвам?
— Да, изнудваш ме.
— Тази информация ти трябва, админ, и не мислиш само за себе си, нали?
— Да — отвърна автоматично той. Не мислеше само за себе си. Нели!
— Трябва да съм включен в голям сегмент от Мрежата. С гарантирано захранване и на безопасно място. Мисля, че така е честно, админ.
— Говориш за честност, но това е изнудване!
— Зарядът в акумулатора ми скоро ще свърши. Изключвам се — с безизразния си глас съобщи Куче.