Оглушителен гръм разтърси стените. Бурята бе вече тук. Дори и в дълбоките основи на сградата усещаше вибрациите на стихията. Знаеше, че всеки момент може да изключат тока. Слав не виждаше дъжда, но бе сигурен, че е силен, дори пороен. Надяваше се да е прогонил хората от улиците. Да ги няма просяка и прихващача. Бурята му даде шанс.
Откачи преносимата флаш памет и я мушна в джоба. Без повече приказки, хлопна капака на лаптопа. Вдигна го и ръцете му се затоплиха от корпуса на машината. Уви компютъра в плика и го мушна обратно в раницата. Метна я на гръб и разбутвайки боклуците излезе в коридора. Краката му наджапаха във вода. Прескочи я, но се натъкна на друга. Отнякъде се стичаше кална вада и бързо се разстилаше по цимента. Забравил всякаква предпазливост, се забърза и прескачайки по две-три стълби, стигна до входната врата за мазетата. Отвори я и се озова във входа на кооперацията.
Пред себе си видя изопнатото лице на скандалджийката от съседния апартамент. Мократа ѝ коса бе полепнала върху челото на слабоватото ѝ лице и оттам се стичаха вадички. Носеше плик, който постави като преграда между двамата. Слав не успя да я заобиколи и я сбута. Спъна се в краката ѝ и раницата му натежа на една страна. Той разпери ръце, за да запази равновесие, изломоти нещо за извинение и продължи. Съседката изохка и изпусна пликчето в краката си. Звукът на счупено стъкло огласи входа. Слав чу, но не се обърна, за да види. Натисна дръжката и изскочи на улицата. Съседката викаше подире му, но бе късно за повече извинения.
Навън бе притъмняло и валеше. Беше го страх да се върне в квартирата, но и без това нямаше кой знае какво за вземане. Всичко ценно сега се намираше на гърба му. В непромокаема раница, увито в найлон. За себе си нямаше грижа.
Дори просякът-съгледвач да бе отсреща, едва ли би го забелязал в това време. За многобройните улични камери не се притесняваше. Видимостта бе почти нулева. Това, което щяха да регистрират, когато минава покрай тях, ще бъде само тъмен силует.
Вече знаеше пътя към пекарната на Юсуф, вдигна качулката на суитшърта си и в тъмнината се запъти право натам.
27.
Когато най-после достигна целта си, витрината на пекарната бе тъмна и сигурно не работеше. Доближи глава до стъклото и го забърса, за да надникне. Отнякъде се процеждаше слаба светлина и той разпозна силуетите на масите и дългия тезгях. Предположи, че в задната част, където бе фурната на Юсуф, може би има и жилищно помещение.
Имаше бутон за звънец и Слав го натисна. Звънецът потъна навътре, но звук не се чу. Докато бе вдигнал ръка, студена струйка се спусна по кожата на Слав и достига до лакътя му. Продължи да натиска бутона, но, изглежда, не работеше. Зад гърба му бурята вилнееше и вятърът го разклати.
Направи крачка встрани и тъкмо да почука по стъклото на пекарната, лампите отвътре светнаха. Разпозна фигурата на Юсуф да приближава, закопчавайки копчетата на кожен елек. Слав махна с ръка, като се надяваше симидчията да го познае. Свали качулката само за да покаже лицето си, и я нахлупи отново.
Юсуф отключи и отвори вратата. Отвътре лъхна на печени тестени изделия.
— А, ти ли си? – посрещна го симидчията. Не изглеждаше радостен. — По това време гевреци не печем.
— Мога ли да вляза? — Слав изпъна врат, за да погледне над рамото му. – Спешно е!
— Да не ми направиш някоя беля, бе, момче! — Юсуф се отдръпна и пропусна Слав. Той се усука около симидчията и влезе.
Вратата се затвори и Слав чу, как резето прищраква зад гърба му. Гласът на бурята утихна.
— Ела! — Юсуф го поведе навътре. Заобиколиха тезгяха и симидчията отдръпна плътната завеса, която делеше помещенията.
Пекарната се оказа не много голяма. По продължението стената бе закачен висок стелаж. Подредени по етажи, се виждаха краищата на няколко тави с увиснали дръжки. По средата бе разположен метален работен плот. Срещу себе си видя затворената врата на електрическа пещ. Лампите на контролните прибори не светеха. До нея стоеше сребриста машина, подобна на голяма делва, с набучена в средата бъркалка. По стените, окачени на дълга дървена закачалка, висяха плоски лопатки и два чифта огнеупорни ръкавици. Широките краища на лопатките бяха захабени и почернели. Ясно се виждаше потъмнялото място на стената, където бяха опрели.
Юсуф изгаси осветлението в предната част и влезе при него, като дръпна завесата зад себе си. Вече бяха отделени от салона за клиенти. „И от опасната близост на витрината“ — помисли Слав. Вода се стичаше по крачолите му и бе образувала малка локвичка. Когато видя какво бе причинил, му стана неудобно.