Юсуф затътри крака и мълчаливо изпълни заповедта.
Бръснатият изчака и после посочи една от масите:
— Сядайте, де, какво стърчите прави! Само мирувайте!
Слав издърпа стол и седна, като сложи раницата в колената си. Срещу него, видимо спокоен, приседна Юсуф. Слав се възхити от начина, по който симидчията успява да запази самообладание. До тях се разположи първият прихващач, а другият мина зад гърба им и остана прав. Беше толкова близо, че Слав усещаше дъха му във врата си.
— Сами ли сте? — наведе глава първият през масата. Миризма на тютюн удари ноздрите на Слав.
— Сами — отвърна Юсуф. Гласът му бе гладък и без емоция.
— Аха — заклати глава бръснатият. — Така значи… Сами, казваш.
— Дъщеря ми е тук, но е отзад, в стаята си — продължи симидчията.
Бръснатият погледна към другия и му кимна. Онзи тръгна към завесата и я повдигна. Симидчията понечи да се изправи, но първият скочи и го дръпна за рамото, Юсуф се свлече на стола и той изскърца под тежестта на тялото.
— Спокойно, чиче! Нищо няма да ѝ се случи, ако казваш истината. Стой мирен!
Вторият прихващач бе изчезнал.
Вцепенен на стола, Слав започна да обмисля ситуацията. Заедно с Юсуф бяха двама срещу двама прихващачи. Дали можеха да им се опълчат? Попипа джоба с отвертката. Едва ли. Освен че изглеждаха физически здрави, със сигурност имаха оръжия. А дали навън нямаше още от тях? Възможно бе и това. Дори със стареца да се справят с тях, какво следва после? Къде ще се скрият? Какво ще се случи с бизнеса на Юсуф? С пекарната?
Всички отговори на тези бързи въпроси задържаха Слав мирен и той реши да изпълнява разпорежданията на натрапниците.
Зад гърба си долови нечие движение. В помещението беше се върнал другият прихващач. Въпреки миризмата на тютюн, която бе донесъл бръснатият, Слав подуши ароматите на Източен бриз. Бяха я довели!
Гологлавият се обърна към другия. Онзи не каза нищо, но бръснатият бе получил отговор.
— Къщата има ли друг изход, освен този? – обърна се към Юсуф.
— Няма.
— Сигурен ли си?
— Да.
Прихващачът погледна другаря си. Онзи бе зад гърбовете им и Слав не разбра реакцията му. Очите на бръснатия отново се взряха в лицето на симидчията.
— И тази вечер никой друг, освен този тук — посочи притихналия Слав, — не е идвал, така ли?
Симидчията кимна:
— Да.
— Хайде сега, чиче, кажи какво прави този фосикър у вас? Като гледам така, не е дошъл да си купи геврек, нали? Прав ли съм?
Юсуф се приведе напред, а после извърна поглед към Слав:
— Фосикър? — изглеждаше изненадан или наистина играеше добре.
— Фосикър, ама ако не знаеш тази дума, ще ти кажа. Това е човек, който си завира носа там, където не му е работата. Това обяснява ли нещата?
— Не съм сигурен, че разбирам, ама както и да е…
Бръснатият се напрегна и сви устни. Дълбоки бръчки очертаха контрастни линии от крайчеца им до основата на челюстта. Пламъци заиграх в очите.
— Този тук — продължи невъзмутимо Юсуф, като посочи до себе си, но без да поглежда към Слав, — е дошъл да ухажва дъщеря ми. В моя собствен дом. Един…
Бръснатият се наведе.
— Друговерец! — довърши симидчията. Изрече думата натъртено и прозвуча искрено.
Прихващачът видимо се отпусна и лицето му се изглади. Погледът му се спря в пламтящата буза на Слав. Там все още се брояха пръстите на Юсуф.
— Май не лъже, а шефе? — за пръв път се обади вторият прихващач.
— Млъкни! — сряза го бръснатият.
Обърна се към Юсуф:
— Друговерец, казваш, а?
Юсуф кимна и се сви.
— С теб, чиче, ще се разправям друг път — стана и избута стола назад прихващачът. — Ти! — посочи към гърдите на Слав и на ръката му блесна металната верижка на часовник. — Идваш с нас!
„Милата ми сестричка!“, пробяга мисъл в главата на Слав. Стисна отвертката, но не знаеше как да удари. Разстоянието до бръснатия беше около метър, но другият беше зад гърба му.
Извади ръката от джоба – може би по-късно. Може би ще има възможност за това.
Стана от стола и примирен, с раница в ръка, повлече крака след бръснатия.
28.
На десетина метра от пекарната бе спрял онзи минибус, в който бе първата му среща с прихващачите. Дори само от спомена за тази среща го заболяха гърдите.
Когато доближиха, страничната врата се отвори, бръснатият безцеремонно го набута вътре и скочи подире му. Колата се разклати и Слав си помисли, че другият прихващач също се бе качил. Не знаеше, дали има и трети, но беше твърде възможно. Сам срещу трима — нямаше шанс. Дори и с отвертка в ръка — абсурд!
Бръснатият спусна страничната седалка и я посочи:
— Сядай!
Пресегна се и тропна с юмрук по ламарината. Откъм кабината някой изръмжа в отговор, колата се закашля, двигателят запали и веднага потеглиха.