Слав се заклати, подпря с ръка стената и после седна. Раницата положи в краката си.
Мониторът, който видя предишния път, беше включен. Правоъгълниците днес бяха като оживели. В повечето от тях имаше движение на хора. Той хвърли бегъл поглед към екрана и изтръпна. Още в първия правоъгълник разпозна част от стаята си. Бяха го наблюдавали!
— Извади това, което ти е в джоба! – сбута го бръснатият.
— Аз…
— Да не мислиш, че не те видях? За какъв ме мислиш? – надвеси се над него.
Слав извади отвертката и прихващачът я изтръгна от ръката му:
— Не е зле, но няма да ти трябва. Ако беше посегнал с нея, щях да я забия в гърлото ти.
Слав пропадна още по-ниско върху седалката.
Отнякъде засвири музика и се смеси с шума от мотора.
— Така е по-добре, нали? Много любопитни уши се навъдиха, знаеш – засмя се мъжът.
Слав вдигна рамене.
— Ти така и не ме потърси, приятелю, а аз те чаках — смени рязко тона. Беше прибрал някъде отвертката на Слав и вече не беше в ръцете му.
— Не зная за какво — отвърна Слав. — Онова момиче повече не съм го виждал.
Прихващачът клекна и се взря в очите му:
— Ти глупак ли си?
— Не… аз – отвърна поглед Слав, а мъжът сложи огромната си лапа върху коляното му, палецът му бързо напипа някаква жила и я стисна. Хватката му беше толкова силна, че сякаш токов удар премина през тялото на Слав. Той се сгърчи и сълзи напълниха очите му:
— Ох!
Мъжът отпусна пръсти:
— Питам, глупак ли си?
— Не… не знам — изхленчи.
— Ако искаш да ставаш герой, значи си глупак. Само един глупак може да стане герой. Поставяйки общественото пред личното, ставаш глупак, така ли е? Защото, кое общество се грижи за героите си? Кое? Такъв ли си, а, копачо?
— Не, не съм.
— Защото съм виждал много герои и всички до един бяха глупаци.
Музиката се усили. Мелодията сега бе с по-бърз и динамичен ритъм. Барабани задумкаха в синхрон.
— Да знаеш, момче, много геройски кожи съм одрал. Мога колекция да направя от тях, ако искам.
Колата направи остър завой и бръснатият се заклати, като опря тежкото си тяло върху Слав. Миризмата на тютюн лъхна от упор. От удара Слав изпусна въздуха от гърдите си и се закашля. Мъжът се вкопчи в дрехата му и двамата едва не паднаха на пода.
— Мамка ти! – викна прихващачът и удари с юмрук по стената. Колата плавно намали скоростта си, след което спря.
Бръснатият се изправи, доближи до преградата с шофьорската кабина и завика:
— Не съм казвал да спираш!
Машината форсира мотора и потегли. Музиката продължаваше да се набива в главата на Слав.
— Или може би си мислиш, че аз съм глупакът тук, така ли? — обърна се отново мъжът към Слав, а той, стиснал ремъка на раницата, превит надве, бе притихнал.
— Не — побърза да отговори.
— Разиграваш ли ме? А, копачо?
— Не.
— Защото нямам време за това, ясно ли е?
Слав закима и придърпа ремъка на раницата.
— Ясно ли е? — повтори мъжът и наведе глава над Слав.
— Ясно е.
— Какво означава числото шест?
— Не знам — изненада се Слав и това му пролича.
— Хм. Слушай какво ще ти кажа, момченце! Ще ти поясня само един път. Ако имаш глава, ще разбереш. Мислите, че всичко ви е ясно, но сте далеч от реалността.
— Не знам…
— Стига си повтарял едно и също! Слушай! Едно силно управление не трябва да има собствена държава, защото тя може да бъде победена, нали така? – продължи да нарежда прихващачът.
— Да — съгласи си Слав, но изобщо не знаеше накъде бие мъжът.
Подът на минибуса се разтресе от поредица пропадания на пътя. Пружините се разскърцаха, а стените се разклатиха заплашително. Бръснатият не обърна внимание на проблемите на колата и продължи:
— Затова и няма правителство, а само местен режим.
— Ами… – Слав не знаеше какво да каже.
— Когато политическите партии играеха гадните си игрички, по-добре ли беше? Сега поне е лесно и знаеш кого да мразиш. Наместникът си има име. А преди — трябваше да мразиш цялата система. Но ако си мислиш, че с премахването на човека премахваш причината, жестоко се лъжеш. Друг ще дойде на негово място и пак така.
Слав закима с глава, но нищо не разбра.
— Не затова съм те повикал, а за друго.
— Аз не зная. Просто не съм мислил за такива неща и не зная как… — започна колебливо Слав.
— Глупости, момче! — тросна се мъжът. — Не ме баламосвай, наблюдавах те! Никак не си глупав.
В помещението замириса на изгорели газове от двигателя и на очите му залютя.
— Мамка ти! — развика се мъжът — И не сте оправили шибаното, сдухано, прогнило гърне! Само да се приберем в базата…