„Губиш ми времето“ — натрака набързо.
„Не. Само искам да определя степента на заплаха.“
„Заради информацията, която не ми даваш — за технологията на матрикантите?“
„Не“ — изписа Куче.
„Дай ми информацията.“
Куче не отговори.
„Дай ми я и ще се опитам да я изтъргувам с помощта на прихващача. Така ще се спася, а с мен ще се спасиш и ти“ – продължи да пише Слав.
„Не, админ. Не е това. Ти не си казвал за нея на никого и затова няма как да знаят за нея.“
Слав се замисли. Може би Куче е прав. Наистина не бе казвал на никого за тази информация. Може да са се досетили, ако са разбрали къде се е завирал напоследък, за да тегли късове реликтоинформация. Не, малко вероятно е да е така. И ако са знаели, че там все още има такава информация, защо не са взели мерки, за да я защитят?
„Какво тогава може да искат от мен? Какво търсят?“ – натрака Слав.
„Мен.“ – изписа Куче.
„Теб?“
„Да.“
Слав се изправи и започна да се върти около лаптопа. Колкото пъти поглеждаше към него, толкова пъти се ядосваше на слабостта си. Осъзнаваше ситуацията, в която бе попаднал, и заплахата, тегнеща над него и Нели. Над нейното бъдещо възстановяване и всичко това, защото се бе подвел по Куче, но дали беше подведен? Може би Куче наистина му помага? Трябваше да признае — Куче, освен способностите си да променя софтуера, в който оперираше, можеше да прави логични заключения. Слав не би го нарекъл мислене, но на моменти му се струваше точно това. Не, Куче не бе негова слабост, а сила. Единствен шанс да се измъкне от тази каша.
„Как са разбрали за теб?“ — седна отново пред него.
„От мен.“ – светна на монитора.
— Какво? — извика Слав и запуши с ръка устата си.
„От маркирането на информацията.“
„Ти си слагал маркери на информацията?“ — пръстите на Слав затичаха по клавишите и той допусна няколко грешки, които бързо поправи.
„Точно.“ – върна се отговор от Куче.
Слав се изправи. Как бе допуснал това? Защо му се беше доверил дотам, за да го допусне да сглобява реликтоинформацията вместо програмата, която лично бе написал? И защо Куче бе направил това тайно? Към какво се стремеше? И в крайна сметка, беше ли постигнал целта си?
Приседна срещу машината и се зачеса по главата. Обхвана я с ръце и постоя известно време. След това я пусна и пръстите му отново зашариха по клавиатурата:
„Ти си искал да разберат за теб.“
„Да.“
Слав скочи на крака и шумно изпухтя. Бе станал жертва на игра с голям залог, но не разбираше каква. Беше се оказал в позицията на участник, изпълняващ чужда воля. Марионетка, дирижирана от другиго. Едно е ясно: вече е твърде късно, за да се измъкне невредим от нея. Невъзможно беше да остане инкогнито. Краката му се задвижиха от само себе си и отново започна да върти в кръг. За пореден път се опитваше да отгатне каква е същността на Куче. Както му беше казала програмата, разработена е за управление на кризи. Но можеше ли тя да взима самостоятелно решения в тайна от администратора, както бе в неговия случай? Куче бе укрило, че умишлено е поставял маркер на всички информации, до които е имал достъп. И не само това — Куче е предвидил, знаел е, че това ще доведе до реакция. Знаел е точно каква реакция ще последва. С това си действие Куче е заявил — аз съм тук! Но на кого и защо?
Слав спря зад капака на лаптопа. В тази му позиция Куче не можеше да го види. Ако вдигне ръка и я стовари върху компютъра, може да го разруши. Програмата няма как да противодейства на това. Може да грабне компютъра и да го удари в пода. Лаптопът ще се разпадне на съставните си части и тук ще бъде лобното място на Куче. За още по-сигурно може да размаже хард диска на машината с твърд предмет. Също така може да разпръсне съставните му части на десетки различни места, но нямаше гаранция, че програмата не се е копирала и на друго място. Има ли застраховка, че друг копач няма да намери и да сглоби основната част от програмата, както той бе направил? Другото тя сама може да доизгради. Дали Куче не бе клонирал собственото си аз във формата на изходен програмен код и не го бе скрил в някое парче информация?
Варианти имаше много и всички те бяха в обсега и възможностите на Куче. Слав не се съмняваше в интелекта му и сега бе сигурен — за да обяви своето съществуване, дяволската програма държи скрити козове. Умишлено беше предизвикал някого, но кого?
Слав спря. Опря ръце на масата и отпусна мускулите на краката си. Беше се предал пред машината. Куче бе извън контрол. Стисна юмруци и завъртя лаптопа към себе си.
„Предложи изход“ — беше първото, което му хрумна да напише.
„Дай ми изходните параметри, админ“ — върна се бърз отговор.