Като насън издърпа халката на цилиндъра и го хвърли зад себе си.
Едва направил няколко крачки, удар в гърба го блъсна напред и нагоре. Беше толкова мощно, че тялото му се метна във въздуха. Гръм, като от паднала върху него светкавица, разкъса съзнанието му на дребни късове. Той разпери ръце и се опита да стъпи на крака, но не успя. В следващия миг се намери легнал по корем на земята, а устата му бе задръстена със ситна пръст. Успя да я избута с език, а малко след това и да изхрачи по-голямата част. Задиша. Избърса очи с ръкава на суитшърта, но всичко изглеждаше размазано. Опита да се надигне, но болезнено усети как костите му се опитват да застанат по местата си. Напрегна волята си и успя. Подви колена и приседна върху краката си. Остана по този начин за няколко секунди, вперил очи пред себе си, но дезориентиран за посоките. С разбитите пръсти на дясната си ръка напипа ремъците на раницата. Бяха си на място. Не усещаше тежестта на лаптопа, но трябваше да е на гърба му. А може би именно раницата бе предпазила тялото му от по-голяма травма. Мисълта му за Куче върна значението на всичко. Беше започнал да осъзнава света около себе си.
Пое дълбоко въздух и това се оказа твърде болезнено за ребрата му, но помогна. Опита се да диша само с диафрагмата и като че ли успяваше. Напъна мускули и с цялата воля, която успя да събере, се изправи на крака. Не можеше да определи къде точно бе пострадал от взрива. Всичко болеше, но важното бе, че можеше да движи тялото си и да се държи изправен. Докато се съвземаше, усети нещо да пълзи по гръбнака му. Инстинктивно попипа врата си и напипа нещо лепкаво. Вдигна ръка, за да го огледа. Кръв. Обърса се в панталона и с пищящи уши се заклатушка напред.
Не знаеше накъде се бе запътил, нито дали ще успее да стигне. Единственото, което искаше, бе да изчезне оттук.
Настъпи нещо и кракът му се подхлъзна. В унес наведе глава и погледна. Беше настъпил откъсната до китката човешка ръка. Широката ѝ длан бе обърната нагоре, а пръстите разперени. Цялата нелепост на сцената бе, че ръката сякаш махаше за сбогом.
Слав замижа и ритна. С бомбето на обувката си я уцели и тя отхвърча. Колебливо отвори очи и когато прогледна, ръката вече не бе там.
Изплю слюнката от гърлото и се закуца нататък, задвижван единствено от волята си. По някое време претръпна на болката и почти затича, доколкото му бе възможно.
Дори не погледна назад.
34.
Беше изгубил представа за времето и пространство, но започна да възвръща изчезналите си възприятия. Пищенето в ушите му постепенно бе утихнало. Тъпата болка в тила му напомняше експлозията и този спомен го буташе напред и движеше тялото. Беше преодолял първоначалните трудности и сега се движеше уверен.
От време на време чуваше епизодичния зов на някаква птица. Без да мисли много, това се бе превърнало в пътеводител за него. Вървеше право натам. Животински инстинкт, вместо осъзнато човешко действие. Само да е далеч, само да е по-далеч, повтаряше си той.
Когато краката му започнаха да се заплитат и едва се удържаше прав, се принуди да спре и поседне на объл камък. Дишането му бе учестено и неравномерно. Студеният въздух режеше дробовете на тънки парчета, право в дълбините на гърдите му. Преви гръб и почти допря лице до колената си. Спареният дъх на мръсните му панталони запуши ноздрите му. Догади му се и устата му се напълни с нещо кисело. Опита се да изплюе слюнката, но тя бе сгъстена и провисна. Той я откъсна с помощта на пръстите си и я удари в земята. Адреналинът, който му бе давал сили досега, започна да се оттегля от вените и Слав се почувства изтощен до краен предел. Дори не бе сигурен, че ще може да се изправи отново. Струваше му се, че това е краят и завинаги ще остане на това място. Тялото му започна да изстива и вдървява, но съзнанието му започна да се прояснява.
Какво, по дяволите, се бе случило? Нима наистина бе извършил това? Пред очите му се появи откъснатата човешка ръка с разперени пръсти. Той замижа, но образът така и не изчезна. Завъртя енергично глава в различни посоки, за да изчисти видението. Мозъкът му се бе превърнал в камбана — болезнена и гръмка, биеше в стените на черепа. Насили се да мисли за друго, само и единствено да не се връща към тази картина. Та нали тази ръка искаше да му отнеме лаптопа, а с него щеше да загуби Куче. Тази ръка искаше да унищожи всичко, от което имаше нужда, за да успее да осигури най-подходящия екзоскелет за Нели.
Започна да повръща. Замириса ужасно и в гърлото му стана горчиво. Гъста слуз се разстели в краката му. За късмет, беше успял да опази маратонките си. Само няколко дребни пръски.