Слав замълча. Не искаше да спори с Куче. Не и сега.
Клекна и завря ръка зад мястото, образувано от редица големи стоманени бутилки и стената. Бутилките бяха свързани с тръби, а тръбите влизаха в облицован с метал отвор в стената. Изглеждаше му като кислородна инсталация за болнични нужди. Както и очакваше, зад бутилките се бе образувала дълбока ниша. Идеално място за скривалище. Девойката от рецепцията наистина му бе полезна. Беше го упътила съвсем точно за помещението, като дори му бе дала ключовете, предназначени за хората от поддръжката. Той, разбира се, щеше да изпълни обещанието си и да я изведе на среща след работа. Нямаше да я лъже — поне за това. Щеше да бъде грешка, да ѝ позволи да си задава въпроси. Не спазеше ли обещанието си да излязат заедно, тя със сигурност щеше да го направи.
Момичето, изглежда, наистина го харесваше. Откакто посещаваше болницата, неизменно бе срещал погледа ѝ. Тя нямаше въздействието на Източен бриз, но сега му бе нужно вниманието ѝ. Беше я убедил, че има нужда от усамотение, за да се преоблече. Дали повярва? Едва ли, но и не зададе повече въпроси. Наистина, видът му в момента не беше добър. Лицето му беше брадясало, дрехите — омачкани и мръсни. Миришеше на пот. Тя едва ли бе пропуснала да отбележи тези неща, но не каза нищо. А и това съвпадаше с версията, с която бе дошъл за услуга. Но къде ли да я изведе, след като завърши смяната ѝ? За това щеше да мисли по-късно. Важно бе да свърши това, за което бе дошъл.
Слав измъкна от раницата диодно фенерче. Прищрака го, увери се, че работи, и го завря в задния си джоб. Покачи се на стол и лесно стигна до канала за кабели, преминаващ през помещението. Отвори част от пластмасовия му капак, извади фенерчето и светна, за да надзърне. Както предполагаше, вътре имаше сноп кабели и със сигурност трябваше да има оптичен. Изтегли още малко от капака, докато се открие достатъчно място за работа. Слезе от стола и извади от раницата оптичната вендуза. Бръкна отново и в ръката му се озова тънко навито кабелче, завършващо от двата края с малък куплунг. От предното джобче на раницата измъкна ролка с хартиена лепенка. Покачи се обратно и захапа запаленото фенерче. Прилепи ОВето до снопа от кабели. Изтегли парче от лепенката и го откъсна с рязко движение. С малко усилия успя да бандажира здраво вендузата за снопа от кабели. Не можа да отдели оптичния от останалите, но го видя. Вендузата беше легнала точното място, за да пробие обвивката му и улови трафика. Каналът за кабели не бе много широк. На всичкото отгоре бе с остри ръбове и Слав одра показалеца си. Прибра фенерчето и засмука пръста си, за да го изчисти. Раничката не изглеждаше дълбока, а мястото едва бе порозовяло. Изплю насъбралата се в устата му слюнка и слезе от стола.
— Фос? — обади се Куче.
— Кажи! — изръмжа през рамо Слав.
— Казваш, че ще ме прикачиш към мрежови сегмент, така ли?
— Да.
— Колко голям?
— Колкото — толкова. Сам ще откриеш колко голям. Това, което знам, е, че тази болница е част от голяма компания. Притежават болници, застрахователни дружества и множество други активи. Имат лаборатории за изработка на медицинско оборудване, а също и за човешки импланти. Мрежата им, макар и затворена за чужди устройства, може да се окаже доста голяма. Кой знае до къде се простира. Във всеки случай — възможности има. Ти нали това искаш?
Слав чуваше равномерен, но тих шум от въртенето на вентилатори. Не долавяше никакво движение на въздуха. Наплюнчи пръст и го вдигна пред лицето си. Не усещаше да му става студено от никоя страна. Огледа се за отвори в тавана и стените, но не забеляза такива. Въпреки това навярно имаше климатична инсталация, защото температурата не бе висока, а и въздухът не се усещаше застоял. Идеални условия за компютър — помисли със задоволство. Още един изстрел право в десетката.
— Ти, разбира се, не го правиш просто така – обади се Куче. — Не и защото аз го искам. Имаш някакви условия нали?
— Имам — Слав се извърна към машината. Беше свършил с кабелите и се пресегна, за да вдигне Куче. — Само едно — единствено условие. Ще влезеш във финансовите досиета на пациентите в тази болница. Ще намериш името на Нели Пеева, двайсет и две годишна. За теб е лесно. Тя е чакаща за изработка и имплантиране на медицински екзоскелет. Възможно най-модерния. Ще промениш данните така, сякаш за него вече е платено. Просто е.
— Значи се отказваш от притежанието на информацията за технологията на матрикантите?
— Направи това, което ти казах! — сопна се Слав.
— Преди да се разделим, трябва да знаеш, че одобрявам това — обади се Куче.
— Изобщо не ми пука.
— Пука ти, защото това е правилното решение.