Слав доближи рецепцията. Посрещна го младо момиче с порцеланово лице.
— А, вие сте за Нели, нали? Братът — поде тя, сякаш появата му бе очаквана за нея.
— Да.
— Неврохирургията, нали? Доктор Павлов каза, че ще дойдете — девойката приглади коси и прибра палав черен кичур зад ухото си. — Кабинет четиринайсет, на първия етаж, вдясно — посочи с ръка, за да го упъти. Слав задържа поглед върху тъмночервения лак по тънките пръсти на момичето. Хареса му. – Почукайте! Трябва да е там, защото още не си е тръгнал. Да, ето – посочи зад себе си, — не си е оставил ключовете.
Слав благодари и се запъти в указаната посока. Имаше чувство, че погледът на сестрата пронизва гърба му. „Дали не флиртува?“ – мина през главата му, но не спря. Сега не е нито времето, нито мястото за това. Забърза крачка, за да не изпусне доктора.
Пред кабинета не чакаха пациенти, така че Слав почука и влезе. Завари доктора да прибира разпръснати върху бюрото листа в черна кожена чанта.
— А, тъкмо за вас мислех. — Мъжът остави чантата, стана и протегна десница.
— Защо? — смути се Слав, но пое протегнатата му ръка. Беше мека и гладка — Нещо с Нели?
— Да, Нели. Но, моля, седнете да поговорим.
Слав седна в края на кушетката и бръкна в джоба. Извади плетената си шапка и започна да я глади.
— Аз, такова, донесох пари — започна да обяснява. — Знам, че малко се забавих, но ето, че донесох.
— Чудесно! Тъкмо бях започнал… Та, Нели, представете си, вече движи самостоятелно главата си, и то, забележете: дори не само встрани, а нагоре и надолу. Не е ли чудесно?
Макар да го очакваше, Слав отрони дълбока въздишка и се отпусна.
— Не зная какво да кажа — смачка и прибра шапката в джоба. Това беше страхотна новина.
— Сега ще попитате какви са прогнозите, нали?
— Какви са прогнозите? – автоматично повтори Слав.
— Зависи — уклончиво отвърна докторът. Стана, отвори бял шкаф със стъклена вратичка и извади оттам две чаши. Подаде едната на Слав, а другата вдигна и огледа критично.
— Вода? — предложи той.
— Малко – Гърлото на Слав беше сухо.
Докторът се приближи и му наля, а после наля и на себе си. Двамата отпиха почти едновременно.
— Та, казахте, зависи – колебливо поде Слав.
— Да, да, млади човече. Зависи. Парализата е такава, че сама няма да може да се движи никога вече. Но това си го знаете.
— Така ли? – посърна Слав. Подозираше това, но не искаше да повярва.
— Обаче, ако платите за екзоскелет, ще може да се движи достатъчно. Ще се обслужва сама, дори ще може да излиза. Почти пълноценен живот, нали? Аз ще извърша операцията по монтажа и адаптацията. Ще трябва да се прикрепи към някои мускули, сухожилия и така нататък. Сложно е, но ще го направя. Какво ще кажете?
— Колко? – Слав наостри уши.
— И пак опираме до думата „зависи“. Всичко е относително, млади човече.
— Защо? – повдигна се и приседна на края на кушетката.
— Защото това, което предлагам, е с физическо управление. Мисля, че ще се получи, защото тя има наченки на раздвижване.
— Какъв друг вариант има?
— Има и с невронно управление, най-ново поколение, но той е много скъп. Направо ви казвам — няма да можете да си го позволите. Движи се общо, взето само с мисъл, ако мога така да се изразя, макар, че е много по-сложно от това. С такъв екзоскелет, Нели ще може напълно пълноценно да живее живота, който заслужава един млад човек.
Слав глътна водата на един дъх и протегна ръка:
— Още малко.
Докторът му досипа и напълни чашата. Слав я пресуши на няколко глътки.
— Колко? — остави чашата.
— За кой екзоскелет?
— За този, новия.
Докторът отиде до бюрото си и отвори горното чекмедже. Извади оттам книга с илюстрирани твърди корици. Отвори я и започна да прелиства, като от време на време плюнчеше показалец. Слав стана и приближи. Надвеси се и затаи дъх. Очите му се фокусираха върху текста, но не го разбираше. Латински наименования, цифри, таблици. Беше оформено като каталог.
— Приблизително, ако я правим тук, и ако аз…
— Колко? – прекъсна го Слав.
Докторът се усмихна, но не отговори. Отвори чекмеджето и извади празен лист хартия. Прегъна го надве и започна да драска отгоре му, като от време на време поглеждаше в каталога.
Не след дълго вдигна глава:
— Да речем, около осемдесет хиляди.
— Готово!
Докторът затвори каталога и изправи глава. Взря се в очите на Слав.
— Осемдесет хиляди. Да, това е цената. Изработката, поставянето, моята такса, таксата за болницата, адаптацията, контролните прегледи, всичко. Невронният екзоскелет е уникален и се изработва за конкретна структура.