За собствена наслада той самият би използвал други методи, но не хаповете синьо кафе. Те бяха за човешката маса.
Слънцето проби облаците. Топлината приятно залази първо по раменете, а след това надолу по гърба и гърдите му.
Какъвто и ден да бе денят нула, в крайна сметка той можеше да се окаже добър за хората.
А Нели? Дали Куче бе завършил подмяната на финансовите файлове на болницата?
Не знаеше, но трябваше да повярва.
39.
Откри симидчията да бута количката с гевреци по обичайния маршрут. В квартала всичко изглеждаше постарому, но Слав не вярваше в това.
Походи известно време зад гърба на Юсуф, отдалечен на прилично разстояние. Спираше едновременно с него, като старателно търсеше прикритие за себе си. При едно от спиранията Юсуф рязко се извърна и погледите им се срещнаха. Слав сведе поглед в краката си, но вече бе късно. Юсуф трябваше да го е разпознал. Беше пропилял възможността си да установи, дали всичко около симидчията е наред. Реши да действа според намеренията си и тръгна към Юсуф.
— Ти ли си, бе, момче? Не можах да те позная с тази брада. Какво си се лепнал зад мен? — го посрещна симидчията, когато вече беше достатъчно близо. Слав се попипа по лицето. Наистина брадата му беше пораснала, дори повече, отколкото предполагаше. Понечи да отвори уста, но старецът го изпревари:
— Пак ще ми направиш някоя беля, бе, момче!
— Не, аз не за това — изчерви се Слав. Бяха го разкрили, а толкова се бе постарал да остане незабелязан.
„Хайде на гевреците-е-е! Парят, парят!“ — провикна се Юсуф така, че ушите на Слав гръмнаха. Никой не обърна внимание на симидчията и той отново се обърна към клиента си:
— Не знам какво се върти около теб, но Халил изчезна. Така че — стой настрана!
— Но… не съм аз… — запелтечи Слав.
— И да не си припарил до пекарната или дъщеря ми, ясно ли е!
— Всъщност, не търся него, а нея – изфъфли през зъби.
Юсуф, кротък човек, стисна юмруци и избухна:
— Ти глух ли си? Стига сте ѝ мътили главицата! Да не си припарил до нея! Няма да ми я отнемете! Нито ти, нито те. Разкарай се!
— Ама аз не нея, а другата. Гостенката — набързо изстреля Слав.
— Какво? — сякаш не чу добре Юсуф наведе глава към него.
— Нея, приказния герой — не знаеше как да я опише и дали изобщо да спомене прозвището, с което му се бе представила. — Нея търся, онова момиче.
Другият се опита да завърти очи във всички посоки, но без да движи глава и това забели очите му. Оказа се, че не бяха бели, а пожълтели и набраздени с червеникави нишки.
— Много се застояхме. Наблюдават ни, а и уличните камери ни записват. Тук не е безопасно. Започни да се бъркаш, сякаш търсиш дребни пари! — Грабна един геврек от купа и го тикна в ръцете на Слав.
Симидът бе горещ, но можеше да се държи. С другата ръка започна да шари из джоба си.
— Не знам кой те праща, ама си на грешния адрес, момче — продължи с приглушения си глас Юсуф. — Върви и им кажи това: Юсуф симидчията не познава никакви момичета.
— Никой не ме праща… Аз сам.
— Не ме лъжи! — повиши глас симидчията — Отведоха те.
— Имам доказателство, не лъжа — приплака Слав — Само че…
Симидчията се взря в него:
— Какво?
— Не мога да се върна, за да го взема с мен… Страх ме е.
Юсуф плю в краката си.
— Какво не можеш да вземеш с теб, бе, момче?
— Откъсната от ръката китка… на онзи… там… страшния.
Изминаха няколко мига, преди Юсуф да реагира:
— Ти ли я отряза? — повдигна вежди той.
— Н-не — заекна Слав, — но я видях откъсната. Кълна се!
Юсуф надзърна над рамото му:
— Ела малко по-натам!
Симидчията забута количката с усилие, като спря на двайсетина крачки. Обърна се към Слав:
— Тук е по-добре.
Слав се огледа скришом, но не разбра какво му е по-доброто на мястото. Хората все така безцеремонно ги подминаваха.
— Казваш китка, а, момче. Човешка… На онзи…?
Слав закима. Устата му съхнеше и той направи опит да преглътне.
— Голяма беля си ти, момче — заключи възрастният. — Ама Халил не щеше да ме послуша. Ама хич не ме послуша.