„Ами ако Куче се транслира в тяло на матрикант, за да стане мобилен? Да разбере човешкия стремеж да се задоволява физическо тяло и всички, свързани с това усилия, жертви, падения, но и възход, триумф? Това ще бъде съюз на трансхуманизъм и сингулярност — транссингулярност. Индивид, възползващ се от формата, но действащ рационално. Без емоции. Съвършеният индивид!“
— Нека управлява! Без его, без грижата за себе си и своите близки. Без шанс някога да се превърне в дегенерат – промълви в ухото на Фея. – Диктат на Изкуствения интелект. ИИкрация.
За своя изненада, започна да се усмихва. Бе получил внезапно чувство на облекчение, непозната музика засвири в съзнанието му и сега не му се струваше чужда и неразбрана. Ако имаше Божествена хармония, то тя се изразяваше точно по този начин. Възнесе се и се погледна отгоре, в тъмното. Фигурата му бе опасана от бледо сияние, а греховете се бяха изхлузили в краката му. Многоглава, хъркаща, гънеща се хидра. Някои от главите бяха отсечени, други смачкани, но още живи — бълващи отровни изпарения. Единственото, което трябваше да направи, бе да я отритне. Би му коствало съвсем малко усилие, почти никакво. Само му бе нужна воля.
Отново започнаха да чуват звуци. Отначало тихи, но постепенно се усилиха и закънтяха в затвореното пространство. Наподобяваха стърженето на една в друга метални плочи. Той завъртя глава в тъмното. Не можа да определи източника, но звуците сякаш извираха от стените, от пода и тавана. Отвсякъде.
Слав се досети — това бе смехът на Куче.
И видя за последен път чудовището в краката си. Захапало мятащото се в гърчове люспесто тяло на хидрата, Куче я повлече със себе си. Далеч… далеч… далеч.
На безопасно разстояние от бомбеното укритие, оградена от апаратури с бясно пулсиращи сигнали, по лицето на Нели се плъзна усмивка.