Отговорът й сякаш не изненада Рофредо ни най-малко, вероятно защото любовта не бе нещо важно за него.
— Разочаровате ме, синьорина. Брат ми също ще бъде разочарован. Той ни очаква в Тоди, за да ни венчае още тази вечер. — Придаде си престорено изражение на страдание. — Отговорът ви също ме притеснява. Може да се окаже изключително опасно да се противопоставиш на един кардинал.
Амата реши, че е била достатъчно любезна с този надут пуяк. Единственото й желание бе да го изрита през вратата и да се върне в кревата.
— Явно никога не сте ме виждали ядосана, синьоре — отвърна тя. — Иначе едва ли бихте говорили тъй небрежно за опасността. Дадох ви окончателния си отговор. А сега настоявам да напуснете дома ми.
Рофредо сведе глава, но този път придружителят му не последва неговия пример. Вместо това мъжът рязко отвори вратата и вътре нахлуха двама рицари, които бяха спотаени в очакване край прага. Пио скочи насреща им, но единият го стисна за вдигнатата ръка. Другият извади нож от колана си и го притисна до гърлото на момчето. Преди Амата да успее да реагира, Рофредо и придружителят му я сграбчиха за китките. Графът й затисна устата с облечената си в ръкавица длан. Тя се опита да се отскубне, но те я стиснаха още по-здраво и Рофредо изкълчи болезнено китката й. Устните му се изкривиха в победоносна усмивка.
— Елате с нас, без да се дърпате, синьорина, или пажът ни ще ви се усмихне широко.
Амата се опита да изкрещи, но ръката на устата й заглуши гласа й. Не можеше да повярва, че това й се случва наистина. Нима е възможно тези проклети благородници да изтръгват жени от собствените им домове и да ги принуждават да минат под венчило? Срещна погледа на Пио и ужасът, който видя в очите му, отразяваше собственото й чувство за безпомощност.
Пак се опита да се отскубне, изпълнена с ненавист както към собствената си уязвимост, така и към графа, но Рофредо я държеше здраво, стисна я за брадичката и я накара да погледне към гърлото на Пио, по което се процеждаше тънка струйка кръв. Тя престана да се съпротивлява и извика в ръкавицата. Рофредо леко отпусна ръката си върху устата й.
— Моля?
— Пуснете го. Ще дойда с вас.
Пътят за Тоди излизаше от града през Порта Сан Антимо на южната стена на Асизи. Рофредо и неговата банда преведоха жената по пустите каменни улички към долната част на града, като предварително я бяха увили в зимно наметало с качулка, спусната ниско над челото й. Очите й се стрелкаха насам-натам в сумрака, докато минаваха с бърза крачка покрай къщите със спуснати кепенци, в търсене на каквато и да е възможност за бягство. Рицарят, който бе заплашил Пио, сега държеше ножа си опрян в хълбока й. Мина й през ума, че мъртва едва ли би имала някаква стойност за Рофредо; но пък графът не би се поколебал да встъпи в брак, ако краят й наближава. Рицарят му вече бе доказал, че владее острието на оръжието си със завидно умение. Пък и кардиналът може би щеше да я венчае за брат си, все едно дали е жива или мъртва.
За нула време стигнаха до долната площадка на последното стълбище. Амата мярна право пред себе си тройната камбанария на „Сан Антимо“, „Сан Леонардо“ и „Сан Томасино“, а отвъд тях — градските порти. В сянката между две от църквите чакаше карета. Близката развръзка подкоси краката й и тя се строполи на паважа. Напуснат ли очертанията на града, тя щеше да зависи изцяло от волята на Рофредо.
Усети яката ръка на рицаря да се впива в плътта й и да я изправя на крака, ала камъните бяха хлъзгави от скрежа и тя не успя да се задържи, като този път политна по лице. Щом успя да се надигне, опряна на ръце и колене, мярна нечия фигура, която се промъкваше също на четири крака покрай „Сан Томасо“, заобиколена от групичка развеселени ранобудници — поредната свръхестествена картина в тази необичайна сутрин. Пълзящият мъж бе с черно седло на гърба и звучният му глас кънтеше из притихналите улици.
— Никой ли няма да яхне това нищожество? — Вдигна гъстата си рижа грива и загледа жалостиво към небето.
— Аз ще те яхна — извика му една жена от групичката, — ако и ти се възкачиш на седлото ми и ме яхнеш.
— Якопоне! Aiuto! Помощ! — изкрещя Амата. — Спаси ме от Гаетани!
Преди да е успяла да каже още нещо, рицарят я вдигна рязко от паважа и я шамароса с опакото на ръката си през устата. Рофредо и лакеите му се спуснаха припряно към конете. Докато я извличаха в уличката, тя забеляза как каещият се грешник се изправя бавно на крака със сърдито изражение на лицето. В следващия миг рицарят я блъсна в каретата и затръшна вратата на последната й надежда.