— Сложете го в стаята на брат Конрад — заръча им Амата, щом те тръгнаха да се връщат нагоре по стъпалата. — Идвам веднага. Искам само да благодаря на този любезен господин, който толкова ми помогна.
Щом останалите тръгнаха по задачите си, Амата и непознатият продължиха нагоре. Пио използва като извинение факта, че е натоварен, за да изостане малко след другарите си, но жената също забави крачка и той нямаше друг избор, освен да продължи напред.
— Бих искала някой ден да ми разкажете тези истории — рече тя, щом двамата с търговеца пак останаха насаме.
— С удоволствие, мадона. Надявах се да нямате нищо против да ви се обадя идните дни. Сега, когато работодателят ми ми дължи известна сума, бих искал да се занимая с някои семейни дела — един вид, да си отмъстя.
Сигурно някаква женска интуиция я подтикна да зададе следващия си въпрос. Или може би същото лекомислие, с което бе водила целия този разговор, откак напуснаха площада.
— Замесена ли е жена? — попита с усмивка Амата, но той имаше чувството, че сърцето й бие твърде учестено за човек, който проявява най-обикновено любопитство. Този път бе негов ред да се засмее.
— За пореден път ме ласкаете, мадона. Да, предполагам, че в крайна сметка обектът на моята мисия е жена, макар в сърцето си все още да я виждам като дете.
И дал Господ да я виждате все така, рече си Амата. Точно в момента не й се щеше той да мисли за друга жена.
Най-сетне стигнаха до къщата й. Тя предложи на търговеца топла напитка и кратък отдих в кухнята, преди да продължи пътя си, но той отказа.
— Някой друг път, мадона. Трябва да се връщам при хората си и да се залавям за работа.
Той тъкмо се обърна да си върви, когато тя се сети, че в цялата суматоха не го бе попитала как се казва.
— Орфео — поклони се той в отговор на въпроса й. — Орфео ди Анджело Бернардоне. — Вдигна ръка за поздрав и заслиза по стъпалата. — А presto, madonna — подвикна през рамо.
Все едно я удари с чук между очите. Амата застина на място, смутена и неподвижна. Цялата някогашна омраза и горчивина, трупана към сина на нейния враг, внезапно изпълниха сърцето й. Тя потропа с юмрук по портата, докато стъпките му отшумяваха надолу по стръмното, и опря чело в студения дъб. Защо трябва да е такъв чаровник, проклетникът му?
XXX
Орфео поведе коня си нагоре по стръмната пътека към Рока Паида, като с наслада посрещна топлината на зимното слънце, огряло лицето му. Една катеричка изскочи от хралупата си и се стрелна навън, за да огледа по-щателно новия ден. Тънкият клон се огъна под тежестта й и подгони ято гъски, които отлетяха на север с шумни крясъци. Търговецът си напомни, че е време да се обръсне и да подстриже порасналата си до раменете коса, преди да се върне при Нено следобед. Ледените ветрове из планинските проходи вече бяха зад гърба му. Нямаше да му е нужна допълнителна защита около врата, пък и в родния му град не се гледаше с добро око на буйното окосмение по лицето. Дрънченето на монети в джоба му допринесе допълнително за повдигането на духа му. Според условията на сключения със сир Доменико договор получи една четвърт от печалбата от пътуването. Носеше със себе си пари, колкото обикновено се изкарваха за половин година — със сигурност повече от достатъчно, за да откупи свободата на едно пленено дете. Ако, разбира се, момичето все още живее в Рока. Местните, които разпита, не знаеха нищо за нея, а градът все пак не беше голям. Сякаш крепостта я бе погълнала след онова нападение. Единственото, което успя да научи, беше, че старият Симоне се поминал и нещата поел синът му Калисто. Рицарите от Рока живееха в отделен свят, въздигнати над живота на обикновените хорица долу. Намекнаха му, че е доста дръзко от негова страна да се меси в делата им. Но при положение, че смята да им предложи солидно обезщетение — е, тогава вероятно нещата биха стояли по друг начин. Орфео се надяваше новият господар да е по-сговорчив и склонен към пазарлък; благодарение на търговския си опит се надяваше да се споразумее за прилична цена, при всички положения по-ниска, отколкото би платил за робиня на венецианския пазар. В крайна сметка не се беше отказал от мечтите си за собствен бизнес.
Пак се присети за местната девойка, с която се сблъска току-що, и плахо си рече, че е извадил късмет. Беше красива въпреки синините по лицето. От една страна, й се щеше да отпъди ухажорите си, но, от друга, явно приемаше радушно неговата компания. А на всичкото отгоре беше се сдобила и със състояние. Макар да прекара последните две години в обикаляне на европейските пазари, за което получаваше доста скромно заплащане, Орфео не бе изгубил надеждата, че един ден ще върти търговия от мащабите на дейността, която развиваха братята Поло. Състоянието на Амата, прибавено към собствените му спестявания, евентуално би било достатъчно за начало — особено ако нещата със синьор Рока минат добре. Тези мисли извикаха усмивка на устните му, а затоплящият се ден допълнително повдигна духа му. Наближаваше пролетта, природата щеше да разцъфне, а заедно с нея — и новите начинания.