— Думите ми наистина бяха искрени. Искам да компенсирам, поне отчасти, болката, която ти е причинило семейството ми. И ми се струва, че имам идея как би могло да стане това.
— Слушам те.
— „Принцът“ наистина се запозна с папата и прекара доста седмици в неговата компания. И папата му обеща помощ, стига да е по силите му.
Разговорът поемаше в любопитна посока. Амата наклони глава, питайки се накъде ли ще ги отведе.
— Беше ми споменала за твой приятел отшелник — продължи Орфео, — хвърлен в тъмница от генерал-министъра си. Ако граф Гуидо може да ти отдели шепа хора, които да те придружат обратно до Асизи, аз съм готов да тръгна за Рим и да помоля папата да помилва твоя приятел. За жалост се налага да тръгна веднага. Съвсем скоро Григорий трябва да тръгне за Лион, където има Управителен съвет.
Очите му отново я пронизаха право в душата.
— В замяна на това бих искал да те помоля за една услуга, Аматина. Обещай ми, че няма да приемаш повече ухажори, преди да се върна при теб с помилването.
Мека топлина се разля в гръдта й — отчасти от думите му, но също и от облекчение, че бе навреме спряна да не въздаде отмъщението си. Пое силната му, мазолеста длан в своите, припомняйки си, че наред с другото той е бил и гребец. Любопитен човек — при това в редица отношения.
— Достойно предложение — отвърна тя — и достойна молба.
Притисна ръката му към устните си.
— Не постъпвай като античния певец, чието име носиш. Не се обръщай назад, за да се увериш, че те следвам. Приеми думата ми, че твоята Евридика ще те следва винаги, дори по най-черни пътища, из пренаселени улици, докато се върнеш у дома. А когато се завърнеш с папската милост, ти обещавам да получиш справедлива награда за усилията си.
Надигна се на лакът и като се надвеси над него, притисна устни в неговите.
— Приеми тази клетва за моята вярност и търпение.
Щом излязоха от гората и прекосиха откритото пространство пред замъка, Амата си помисли колко ли горд би бил брат Конрад с нейния самоконтрол. Остана насаме с прекрасен романтичен мъж, който напълно откликва на чувствата й и който на практика пръв се е влюбил в нея, а се държа толкова скромно и благоприличие В същото време Конрад би бил не по-малко изненадан от нея, защото Орфео на свой ред се показа истински джентълмен. Явно в дома на дона Джакома Амата е постигнала известна зрялост, без дори да го осъзнава.
Сърцето й туптеше в съзвучие с изпълнената с надежди ранна пролет. Скоро брат Конрад ще е на свобода; скоро Орфео ще се върне с папския документ. Най-сетне Амата ще може да си позволи малко щастие. Сякаш дори напъпилата земя пулсираше под краката й.
Внезапно се закова на място и се заслуша. Веднъж вече бе чувала земята да трепери така — когато монасите воини на Дом Виторио препускаха по хълма към „Сант Убалдо“. Орфео забеляза облака прах в далечината в мига, в който тя се спря. Кошницата за пикник изпадна от ръката му.
— Бързо! В замъка! — извика той и я сграбчи за ръката.
— Децата! — изкрещя тя. — Още са в гората.
— Ще се върна за тях. Ти влез през задната врата!
Той я бутна напред и тя полетя така, че сърцето й щеше да изскочи от гърдите. Откъм бойниците се чуха крясъци, портата се отвори. Тя се обърна точно навреме, за да види как Орфео се скрива между дърветата, а един от конниците се откъсва от групата и хуква подире му.
— Орфео! Зад теб! — Но викът й се разсея във въздуха, безпомощен пред тътена на галопиращите коне и бойните викове на ездачите им.
XXXIV
От вътрешната страна на крепостните стени рицари и стрелци се катереха по стълби, опрени в бойниците. Амата абеляза на един от насипите Гуидо. По дяволите скромността, изруга тя и като повдигна полите си, хукна след един от войниците нагоре по най-близката до чичо й стълба. Съсредоточил вниманието си върху наближаващите воини, граф Гуидо отначало не я забеляза. Амата видя как конниците летят към тях като обвити в прах орди от ада. С приближаването към стената забавиха ход. Накрая те дръпнаха рязко юздите на конете си и спряха с усилие, щом водачът им вдигна сабята си във въздуха. Ордата се разгърна в подножието на замъка като вълна, разбила се в бряг. Конниците бяха изненадани не по-малко от Амата да заварят крепостта укрепена и добре охранявана. Само глупак би нападнал опасана със стени цитадела; крепост като тази би паднала само след обсада или предателство. Нападателите огледаха смутено редицата стрелци, които очакваха сигнал да отпуснат тетивата. Предводителят им взе да снове насам-натам пред редицата конници, като размахваше ядно сабята си във въздуха.