— Слизай веднага — рече й властно Гуидо. — Не е нужно да присъстваш.
— Търся Орфео — възрази тя. — Той се върна в гората, за да доведе децата. Един от рицарите на Калисто тръгна след него. Това е неговият кон.
В мрачния поглед на благородника блесна искрица на разбиране.
— Ще трябва да се опознаем по-добре с този Орфео — ако оцелее. Ако и двамата оцелеем. — Прекръсти се и заслиза по стълбата.
Докато слънцето клонеше към заник, Амата наблюдаваше потта, избила по лицето на Калисто. Очите й отскачаха от него към гората и обратно към оръжейната, където потъна Гуидо. Мъжете върху насипа и другите, все още по седлата, се поотпуснаха и подхванаха приглушени разговори, ала откъм дърветата не се чуваше нито гък. В един момент тя се надвеси към най-близкия до нея стрелец.
— Ако убие граф Гуидо, пусни му една стрела в тялото. Тая мръсна твар не заслужава да бъде третиран като рицар. Ще бъдеш подобаващо възнаграден.
Онзи се ухили доволно и подръпна тетивата на арбалета си. Амата се отправи към ъгъла на насипа, най-близо до гората, като спираше при всеки стрелец и повтаряше заповедта си.
Най-накрая граф Гуидо излезе от оръжейната под възгласите на хората си. Прилича на планина от желязо, рече си Амата — върху металната му ризница имаше отделни парчета броня. Целият бе в защитни плочки — метални парчета, пъхнати под тежка кожена туника. Подмишница стискаше английски шлем с конусовидна форма, чиито скосени стени трудно се уцелваха от меч. Калисто ще се изпусне от страх само като го види. Лъскавият му щит беше с двойно по-голяма повърхност от тази на противника му от Асизи, а алената ножница, висяща на хълбока му, бе по-дълга с цели две педи от най-дългата, която Амата бе виждала. Спомни си, че в детството й жените от семейството го наричаха spadalunga, „дългия меч“. Днес, вече жена, тя си каза, че чичо й Гуидо може би е надарен и с други героични достойнства, непознати на момичешкия й свят. Ако наистина бе така, то той вероятно е останал особено доволен, когато тя се подигра на Калисто, че му липсва „подобаващ инструмент на мъжествеността“.
Върна се на първоначалното си място на насипа, а през това време графът се прекръсти още веднъж и кимна на прислужника да отвори портата. Де да можеше тя да види лицето на Калисто в този момент, но той вече си беше свалил забралото. Гуидо скъси разстоянието, което ги делеше, с няколко гигантски крачки, при това по-бързи, отколкото Амата очакваше, след което, без да се бави нито секунда, стовари меча си върху щита на противника. Коленете на Калисто се подкосиха, но той се задържа прав и успя да отвърне на свой ред с тежък удар. И двамата застанаха в отбранителна позиция, после Калисто атакува пак и чичо й бе принуден да отстъпи.
— Не прави каквото му казах — извика тревожно Амата към стоящия до нея воин.
Калисто продължи да притиска по-бавния и по-възрастен мъж, подкрепян от възгласите на хората си. Графът като че се смути. Изви меча си в широка арка над главата на врага си, но Калисто, облечен в по-леки и удобни доспехи, с лекота отби удара му. Господарят на Рока продължи с канонада от бързи удари, при което противникът му бе принуден да отстъпи към сянката на крепостната стена. Единственото, което Гуидо успяваше да направи, бе да отбие ударите с щита си.
— Не забравяй роднините си! Не забравяй майка ми! — извика му Амата отгоре, но крясъците около бойното поле бяха толкова много, че той едва ли я чу. Тя се прекръсти пак и пак, скръсти ръце в молитва и в този миг чичо й падна на коляно с вдигнат над главата щит.
За всеобща изненада Калисто не връхлетя отгоре му, вероятно защото подозираше някаква измама, и Гуидо все пак успя да го удари през глезените. По-възрастният боец се изправи на крака и пак се нахвърли върху щита на Калисто, като успя да парира няколко удара. Но силата им като че ли намаляваше все повече и накрая графът се плъзна на половин крачка вляво от Калисто.
— Точно така — насърчи го Амата. — Ето това е.
Хитро, много хитро, рече си тя, започнала да разгадава стратегията на Гуидо. Той бе подмамил младия мъж да изразходва силата на ръката си, докато той, по-възрастният, бе запазил своята. И сега се отдалечаваше от по-слабата дясна ръка на противника си, като го принуждаваше да прави все по-голяма траектория с всеки следващ замах на меча си. Поредният удар издрънча слабо в щита на Гуидо, мечът се извъртя в ръката на Калисто. Графът отвърна с чутовен удар, който се стовари горе вляво на щита на Калисто. Завъртя се още малко наляво, докато нашественикът отскочи назад, за да възстанови силите си. Калисто атакува пак, този път по-предпазливо, като по-скоро се опитваше да намушка с меча си, вместо да разсече, но тук по-дългото острие имаше предимство, с което Калисто не можеше да се пребори. Рицарите, които наблюдаваха схватката от седлата на конете си, притихнаха, усетили, че наближава повратният момент на битката. Гуидо отстъпи още малко наляво, а противникът му направи крачка назад, за да преосмисли тактиката си. Чичо й бе успял да излезе от сенките и Амата забеляза с притеснение, че още една крачка встрани и Гуидо ще бъде заслепен директно от косите слънчеви лъчи.