— Тогава до догодина. Моли се за мен, както и аз ще се моля за теб.
Анселмо стана и пъхна патериците под мишниците си. После, преди да е успял да се дръпне, Амата го целуна по бузата.
— Целувка за довиждане — рече тя, — понеже все още сме живи.
Брат Джовани повече не се върна на темата за пръстените. Някогашният генерал-министър като че съжаляваше за казаното и Конрад не го насилва повече. Примири се да слуша търпеливо, докато Джовани му разказваше сънищата, виденията и полетите на въображението си.
В един сън седеше край буйна река и наблюдаваше безпомощно как мнозина от братята, тежко натоварени с багаж, навлизат в бушуващите води. Жестокото течение ги повлича и те се издавят до крак. Но той ридаеше, на мястото на издавилите се братя се появиха нови, този път без багаж. Те прекосиха реката безпроблемно.
— Истина ти казвам, орденът се нуждае от напътствията ти повече от всякога — рече Конрад. — Първите братя са конвентуалите, поели върху себе си товара на мирския свят. Втората група са спиритуалите, които се придържат към Правилото на свети Франциск за бедност и се задоволяват с това да следват повелите на разпнатия на кръста Исус Христос. С лекота ще преминеш от другата страна на реката с тях.
— Предполагам, че дълбоко в сърцето си винаги съм бил по-привързан към спиритуалите — призна Джовани, — макар че докато стоях начело на ордена, се опитвах да се издигна над отделните фракции. Провинциалните министри обаче разгадаха истинските ми чувства — поради което сега ти правя компания тук.
Една нощ веригите на Джовани издрънчаха толкова силно, че Конрад се стресна в съня си. Като се боеше, че демони са нападнали стареца, Конрад призова на висок глас ангелите им хранители и разтърси Джовани, за да го събуди.
— Сънувах брат Джерардино и ересите му — обясни старецът, щом дойде на себе си. — Страхувам се за душата му. При все че той не е по-виновен, отколкото хроникьорите на историята на нашия орден. Твърдението му, че раждането на свети Франциск бележи второто пришествие на Христа, не е нищо друго освен логическо разшифроване на житията.
— Сигурен съм, че си влизал в онази плевня в града, където госпожа Пика е дала живот на Франциск — въпреки факта, че съпругът й е бил най-богатият търговец в Асизи. И както продължава по-нататък историята, старецът обявил светостта на нашия основател, когато той бил още бебе, също както направил Симеон при представянето на нашия Бог в храма. По-късно, когато Франциск пътувал до Рим като младеж, за да получи одобрението на папа Инокентий за новия орден, с него пътували точно дванайсет негови ученици. Един от тях, брат Джовани дел Капело, впоследствие напуска ордена, неспособен да спазва суровите му правила. Хроникьорите го наричат втория Юда. Ето как нишката се вие през всички истории за делата и чудесата на Франциск.
Във фреските на Гуинта от Пиза, които красят долната черква, събитията от живота на нашия основател са положени точно срещу случките от живота на Христос. Това не е правено в никоя църква, за никой светец. Във всяка друга базилика ще намериш сцени от Новия завет срещу сцени от Стария. Никога никое човешко същество, било то и велик светец, не е било сравнявано толкова директно с нашия благословен Бог.
Смътният цинизъм на Джовани смути Конрад. Досега не бе чувал някой монах да изразява съмнения относно буквалната истина на житията, макар че Лео неведнъж бе намеквал, че истината е заровена някъде по-надълбоко. Определено не бе очаквал такъв скептицизъм от бивш генерал-министър.
— Но остава въпросът със стигмата — възрази Конрад. — Дона Джакома е държала раненото и полуголо тяло на Франциск в последния му час. Споделяла е с мен, че й е приличал досущ на сваления от кръста Исус Христос.
Джовани изсумтя.
— Истина е. Има я стигмата и дори само заради това чудо свети Франциск може да бъде смятан за втория Христос.
Думите му не успокоиха Конрад.
— Освен това съществува и свидетелството на онзи монах, който в свое видение видял нашия Бог да влиза в катедралата в Сиена, следван от тълпа светци. Щом Христос повдигал крака Си, върху земята се отпечатвало стъпалото Му. Всичките светци се опитвали да положат стъпките си в неговите следи, но никой не успял напълно. Накрая дошъл свети Франциск и стъпките му паснали идеално в следите на Исус Христос.
— Чувал съм редица подобни доказателства — отвърна Джовани. — При все това ми се ще историците на ордена да не бяха експлоатирали тъй жестоко това сравнение. Тогава щяха да спестят на Джерардино ереста му или, по-важно, загубата на безсмъртната му душа.