XXXVI
Застанала пред камината в голямата зала на дома си, Амата стискаше неотвореното писмо на Орфео в ръка, докато беззъбият търговец от Рим продължаваше да й разказва с най-големи подробности за пътуването си от Вечния град дотук. Разтегна устни в скована усмивка, погледът й застина върху косматата брадавица на носа на търговеца. Пио няма ли да се научи да се отзовава, когато го повика? Най-сетне момчето се появи и тя му даде знак да отведе човека към кухнята, като повтори още веднъж благодарностите си.
Забърза към двора, където можеше да седне на слънце и да прочете писмото си на спокойствие. Впи нокти в печата и разгърна свитъка.
Скъпа моя,
Дните стават мъчително дълги не толкова защото наближава равноденствието, а поради раздялата помежду ни. Ти си в мислите ми непрекъснато. Копнея за детето с абаносовата плитка, за жената, в чиито коси се преплитат слънчевите лъчи. Не е ли странно? Макар да се тормозиш, че косата ти е едва до раменете, аз виждам как дълги кичури галят ръцете ти, окичени с цветя. За мен това е знамение, buds bambinos, плодовете на бъдещата ни любов.
Мисията ми, съжалявам да го кажа, се провали или поне се отложи във времето. Вече е почти невъзможно да настигна Григорий. Почти бях загубил надежда, че ще го видя отново, когато срещнах един приятел, брат Салимбене, който е сред делегатите на събора в Лион. Той ме представи на един друг монах, Джироламо от Асколи, провинциален министър на Далмация и понастоящем папски нунций за източните църкви. Струва ми се, че този брат Джироламо не е почитател на Бонавентура, понеже, щом му обясних проблема си, той като че прие с отворени обятия възможността да злепостави своя генерал-министър. Във всеки случай ми уреди аудиенция и ми помогна да изложа случая си.
Папата се зарадва искрено да ме види, но не удовлетвори молбата ми веднага, за да не оскърби Бонавентура, който е негов ревностен поддръжник и съюзник през последната година. Въпреки това, воден от топлите си чувства към мен, Григорий ми обеща засега да не взима окончателно решение, а след официалното събитие да разговаря с генерал-министъра.
Настоя утре да замина с него за Прованс, за да му бъда пак талисман. Съгласих се с надеждата, че след срещата на високо ниво той ще си промени мнението. От Марсилия продължаваме с лодка по Рона към Лион. Докато получиш това писмо, заседанията в Лионската катедрала вероятно ще са започнали. Ако е рекъл Христос, се надявам да се върна до края на юни заедно с брат Салимбене. Той е хроникьор и е обзет от неизмерима страст към историята, особено когато тя е свързана с неговия орден.
Дните тук стават все по-горещи, но на мен ми се струват направо ледени, в сравнение с огъня, който гори в гърдите ми. Като си помисля, че преди време скърбих за пропуснатия си шанс да замина за Катай, където да се сдобия със съкровище, а през цялото това време в родния ми град е било скрито друго, по-голямо съкровище. Всяка нощ благодаря на Бога, че ми даде възможност да те открия. Някога мечтаех да се къпя в бистрите катайски езера, сега единственото ми желание е да се потопя и да ликувам в тъмните езера на очите ти.
Под прозореца на стаята ми група стари жени обикалят като гарвани из тревисто поле. Въртят се с черните си поли, обикалят бавно в кръг, бавни като неспокойните ми нощи в търсенето си, но щом напълнят престилките си с подпалки, се отправят обратно към дома. Така и аз ще обикалям около папата ни, дордето накрая се завърна при теб, изпълнил мисията си. Дотогава не забравяй самотния си слуга и ме споменавай в молитвите си, знаейки, че оставам винаги
Амата огледа писмото още няколко пъти, докато мачкаше в косата си непослушен кичур коса. Макар да бе разочарована от новините за Конрад, установи, че препрочита отново и отново пасажите, в които Орфео говореше за своята любов. Преди време в Колдимецо, докато той се възстановяваше от загубата на приятеля си каруцар, й се бе сторил по-щастлив — един Орфео с живи очи, който се разсмива лесно. Страстта му й доставяше наслада; думите му можеха да разтопят всяко женско сърце; огънят, който гореше в него, я обля с горещи вълни, които запулсираха и в нейните крайници, докато четеше писмото.
Но някои думи в писмото я смутиха. Може би бе просто начин на изразяване на търговец, но тя се сепна, когато прочете той да я сравнява със „съкровище“ и „късмет“. Запита се дали наистина я обича, или го движи най-вече мечтата му да търгува в далечни страни? Или пък е станала твърде мнителна към увлечени по богатството й ухажори след случая с Рофредо Гаетани.