Думата Катай също я сепна. Спомни си разказите на Орфео за приятеля му Марко, който не бил виждал баща си до седемнайсетата си годишнина. Няма да допусна мое дете да страда от такава раздяла, рече си тя, нито пък аз самата ще го изтърпя. Не й трябваше съпруг само на книга. Това бе въпрос, който двамата с Орфео трябваше да решат, преди тя да вземе окончателно решение. За радост, благодарение на готовността на чичо Гуидо да поеме ролята на неин настойник, бракът й вече беше само възможност, не нещо задължително.
Зад гърба й изшумолиха стъпки. Чичо й я погледна пътьом, скръстил ръце на кръста си, стиснал устни, за да прикрие любопитството си.
— Писмо от Орфео — отвърна тя. Графът не отвърна, но тя разбра въпроса в очите му.
— Знам, че би трябвало да го обичам — продължи тя. — Но част от нещата, които ми пише, ме притесняват. Поне в едно съм сигурна — предпочитам него пред когото и да било друг. Това достатъчно сериозно основание за брак ли е, чичо?
Гуидо се усмихна с мъдрото изражение на човек, отдавна минал по този път.
— Когато го видиш пак, сама ще знаеш отговора, Аматина. Във всеки случай човек може да сключи брак по любов и постепенно да установи, че да обичаш ден след ден също не е лека работа.
Амата изду устни и се замисли.
— Но ако се омъжа поради друга причина, няма ли постепенно да се наложи да се науча да обичам съпруга си — да спася и двама ни от отчаянието?
— Ще се справиш, детето ми. Оцеляла си сред истински диваци. Предчувствам, че ще преживееш и един брак с Орфео.
Той продължи разходката си, потънал в размисъл. Странни са днешните млади, да се женят по любов. По мое време такова нещо нямаше.
Орфео избра най-чистата си връхна дреха и я облече над туниката, приглади косата си с ръка и последва вестителя на папата към трапезарията на миноритите. Григорий бе поканил Орфео, в качеството му на племенник на свети Франциск, да вечеря с него и монасите, определени да присъстват на втория ден на събора.
Антуражът на папата бе заел цялата централна маса. Една ръка, помахала от дъното на масата, привлече вниманието на Орфео. Брат Салимбене му бе запазил място на една пейка между себе си и брат Джироламо от Асколи — братът, помогнал на младежа да стигне до папата. Дребничкият и енергичен Джироламо с деликатните си черти, сребристобяла тонзура и умни сини очи бе пълната противоположност на едрия и разплут Салимбене.
Григорий, в превъзходно настроение, сияеше и хвърляше грейнали погледи на всички около себе си. Той благослови храната, като добави и благодарност за благоприятния край на първия ден на Общото събрание и особено за успешното помирение с източната църква.
Още с пристигането си преди обяд в Лионската катедрала Орфео се намери притиснат до вратата от тълпата, изпълваща трансепта. Предварително бе говорил достатъчно с Григорий, за да е наясно, че запълването на пропастта между отделните църкви е основен приоритет на неговия приятел. Изправен на пръсти и упътван от коментарите на хората пред него, Орфео успя да зърне пъстрите одежди на делегацията на източната църква, чиито членове се приближиха до папския престол и коленичиха пред папата.
— Признаваме първенството и целия ритуал на западната църква — обявиха на висок глас те. Освен това те се съгласиха с всички щекотливи въпроси на Григорий, между които онази клауза във вярата, която прокламираше произхода на Светия дух от Отца и Сина и употребата на безквасен хляб при причастие.
Докато Григорий повтаряше за пореден път колко се радва на развитието на разговорите от деня, Орфео прошепна на брат Джироламо:
— Какво получи източната църква в замяна?
Знаеше, че като пратеник на Григорий при византийския император Михаил Палеолог Джироламо разбира добре тънкостите на преговорите.
— Съвсем малко — отвърна монахът с тих, напевен глас. — Съгласихме се да приемем воденето на службата на гръцки език.
— Само това?
— Трябва да разбереш, млади човече, че капитулацията на Михаил няма нищо общо с религиозните въпроси. Сарацините продължават да посягат на империята му с всяка следваща година. Той се нуждае от нашата военна подкрепа и не е в позиция да се пазари. — Потопи брада в паница чорба и с едва различима усмивка додаде: — Неведоми са пътищата Божии, той не изпитва презрение дори към езическите орди.
Щом разговорите на масата се отприщиха, Салимбене също се включи.
— Можеш да бъдеш сигурен, че от тук насетне съборът няма да премине тъй гладко за нашия Свети отец. На кардиналите им бяха нужни цели четири години, докато го изберат за приемник на Климент. За в бъдеще той иска при смъртта на всеки папа кардиналите да бъдат затваряни в самостоятелни килии. Ще спре всичките им приходи, докато са изолирани и не изберат нов папа.