— Това е само едната страна на въпроса — рече Джироламо. — Утре ни чака тежък ден. Започват обвиненията срещу бялото духовенство. — Макар досега повечето висши духовници — епископи, архиепископи и кардинали — да бяха от средите на проповядващите монаси и миноритите, Григорий поддържа мнението, че всички злини на света идват от бялото духовенство и от онези прелати, които не са обвързани с никоя религиозна общност.
Салимбене обърса с ръкав едно мазно ручейче, проточило се между дошлите на брадата му. Примигна и се ухили.
— Non est fumus absque igne. Няма дим без огън. Под това биха се подписали даже няколко кардинали.
— Включително вашият кардинал Бонавентура ли?
Изумлението на Салимбене при този въпрос потвърди собствената му наивност по църковните въпроси.
— Не, не — побърза да отвърне монахът. — Той е основният свидетел срещу бялото духовенство.
Орфео проследи погледа на двамата монаси към брат Бонавентура, настанен до папата. Кардиналът тъкмо бе нападнал особено тлъсто парче свинско печено.
— Нашият генерал-министьр скоро ще те настигне по осанка, брат Салимбене — отбеляза Джироламо с дяволита усмивка. Говореше с отчетлива дикция на опитен оратор, като остави думата „осанка“ да отзвучи най-напред от небцето му, преди да я пусне да се изтърколи през устните.
— Аха, от доста време ме гони. Но както ще забележиш, не се отличава нито с моя весел нрав, нито с цветущото ми здраве. Някак слабоват ми се вижда — поне според моите разбирания. Пък и тия тъмни кръгове под очите… — Салимбене поклати глава в неискрено съчувствие. — Дори Негово светейшество се тревожи за него. Забелязахте ли загрижеността в погледа на папата?
Орфео се засмя доволно на проявеното и от двамата неуважение към Бонавентура, когото всички останали обсипваха с подчертано внимание. След пристигането на папския кортеж в Лион до слуха му вече на няколко пъти достига мълвата, че Григорий гласи именно Бонавентура за свой наследник — потискащи новини, имайки предвид мисията на Орфео за освобождаване приятеля на Амата. Върна се на темата около утрешния дебат.
— Май ще трябва да отида рано-рано, още на гладно, в църквата и да гледам да си намеря място на предна позиция.
— Определено ще е доста забавно — съгласи се Салимбене. — Ще ти трябва добра видимост. Пъхни си един комат хляб в джоба. — Монахът отряза парче хляб с ножа си и му го подаде. — Ако не си виждал прозорците на катедралата отвътре по изгрев слънце, ще те очаква и друга изненада.
Орфео остави зад гърба си топлата юнска сутрин и потъна в хладния сумрак на катедралата. Доколкото можа да види на светлината на единствената свещ, която трептеше на централния олтар, той бе първият посетител.
От последното му идване тук като дете градът се бе разраснал до неузнаваемост, а работата по катедралата бе напреднала дотам, че цял Прованс се гордееше с великолепни нови витражи. Орфео бе идвал в Лион веднъж с баща си за годишния панаир на лена, който започваше една седмица подир Великден и продължаваше цяла пролет.
По онова време около катедралата кипеше живот. Орфео наблюдаваше как благородници и съпругите им доброволно надяват върху себе си хомота на каруци и талиги и като впрегатни животни мъкнат товари с камък и дърво, масло и зърно към строежа. Нощем строителите подреждаха каруците си в полукръг около сградата, като на всяка каруца гореше фитил или лампа. Празнуваха бдението с химни и песни и полагаха болните да легнат в каруците. После отнасяха тленните останки на светци до всеки недъгав за облекчение на болките му.
Докато в съзнанието му се рояха спомени от онова пътуване, очите му привикнаха с тъмнината; пред него бавно изплуваха вътрешните очертания на катедралата. Забеляза, че сградата не притежава онази тягостна тържественост на църквите, построени по римски образец, пронизани от внушителни стълбове, каквито се строяха по неговия край. Тук пространството бе разделено от елегантни колони, които се извисяваха нагоре и увличаха погледа към тавана, за да види докъде свършват — някъде там високо, сред сводестите сенки, където човек можеше да се надява да зърне разбудените Божии тайнства. Посоката на движение на всичко тук бе нагоре, към небесата. На чичо Франциск би му харесало, рече си Орфео, въпреки че явно бяха хвърлени много пари. Колкото първите ордени трупаха и събираха, толкова чичо му раздаваше и пръскаше, разпиляваше имуществото си, разпращаше братята си в четирите посоки на света. Неговото бе движение във всеки смисъл на тази дума, също като тази църква от нов тип.