Докато търговецът гледаше нагоре към централните витражи, през фигурите на стреловидните прозорци и изящната ажурна украса на кръглите прозорци над тях се процеди бледа светлина. Всяко ъгълче и гънка бяха изпълнени с изображения на ангели, светци и библейски фигури, а редовите лионски занаятчии надничаха от ъглите или се бяха надвесили над ежедневните си дейности — лекарство, плъстене, тъкачество, — за да покажат на удивения зрител кой е дал средствата за тези прелестни творби. Но скромното въведение не го подготви ни най-малко за последвалия многогласен мотет. Щом слънцето се показа на изток от Рона, светлината изпълни цялата апсида. Лъчи с магически оттенъци се разпиляха във всички посоки; всички цветове от робата на Йосиф се изляха косо върху високия олтар и златния папски престол, приготвен за събитието, пронизаха сумрачния неф като върволици от небесни създания, облекли пъстри като дъгата одежди. Орфео си представи как астралните хорове изливат своите нескончаеми алелуи в прослава на Всевишния, яхнали тези лъчи към земята.
За жалост замаята не можеше да трае вечно. Вратата откъм входа пред трансепта започна да се отваря и затваря и и вътре заприиждаха гражданите, желаещи да присъстват на днешния дебат. Орфео застана в ъгъла, където се срещаха трансептьт и нефът, така че да има пряка видимост към папата и монасите в предната част на църквата. Посегна към кесията на колана си и извади сухия къшей хляб, който си бе запазил от вечерята.
— Vin, monsieur? За едно пени ще ви сипя от моята кана.
Ето ти приятна изненада — изненада, защото сред предложенията за реформи, направени от Григорий, църквите трябваше да се прочистят от светотатствените деяния на амбулантните търговци. Орфео подозираше, че папата ще се справи добре, ако успее да прогони уличниците от най-тъмните ъгълчета.
Централният портал откъм западната страна на нефа се отвори широко и Орфео пъхна последния залък в устата си. Папа Григорий X, който крачеше под бял балдахин, насочи процесията към вътрешността на катедралата. Беше облечен в снежнобял филон, разделен на четири от бледосин кръст. Копринените му пантофи и тиарата също бяха бели, краищата на пискюлите бяха извезани със златни копринени нишки. В дясната му ръка скромен дървен кривак му служеше за жезъл, с който отмерваше ритмичната си крачка. Щом Григорий се възкачи на трона и катедралните служители наместиха балдахина над главата му, Орфео с опитното си око на търговец на платове забеляза, че филонът му е ушит от най-прост реймски шевиот. След него влязоха кардиналите, облечени в червени раса и филони, с червени шапки с широки периферии, след тях вървяха епископите и клирът и свидетелите от миноритите и от проповядващите братя. Противниковите лагери на ордените и на бялото духовенство, сякаш по предварително споразумение, бяха заели противоположните краища на нефа. Монасите се бяха подредили покрай южната стена, срещу Орфео; другите духовници седяха гърбом към него.
Опита се да привлече вниманието на Салимбене, но той запази строгото си изражение и с нищо не показа, че е забелязал знаците на приятеля си. Възрастният брат Илуминато, епископът на Асизи, седеше отдясно на Бонавентура и изпълняваше ролята на негов секретар в отсъствието на Бернардо от Беса. Орфео също така разпозна и Джироламо от Асколи и още неколцина от сътрапезниците си от предната вечер: френския минорит Юг от Дин и монахът архиепископ на Руан Одо Ригалди. Вляво от Бонавентура седеше облеченият в бяло генерал-министьр на проповедниците доминиканци.
Папа Григорий говори пръв, без да става, като оглеждаше ту единия, ту другия лагер.
— Според някои днешните свещеници от бялото духовенство не са достойни да проповядват, да изповядват и да причестяват. Редица градове изпратиха молби да им бъдат предоставени монаси, които да изпълняват тези функции, понеже хората били изгубили вяра в местния клир. Свещениците на свой ред отвръщаха, че монасите се държат по-недопустимо от самите тях и ги лишават от полагащите им се по право приходи, като изпълняват дейности, подобаващи единствено на бялото духовенство. Днес започваме разследване по две обвинения, като най-напред ще изслушаме монасите.
Направи знак на кардинал Бонавентура. Генерал-министърът на миноритите се надигна бавно и едрата му, внушителна фигура изплува кротко пред погледите. По вида му личеше, че и той е чул, пък е и повярвал на слуховете, че именно неговата персона ще наследи Григорий на папския престол. Бонавентура заговори едва ли не вяло, поне с такова впечатление остана Орфео, като банкер, който брои пари.