— Синьори, представям ви брат Гулелмо от Триполи и брат Николо от Виченца. По Божията воля те се случиха тук, в Акра, когато от Рим пристигна новината за моето избиране. И макар да не са стоте мъдреци, нужни на Великия хан, несъмнено са високообразовани и начетени мъже. — Така си беше — за толкова кратко време не би могъл да направи нищо повече. Дано само нищожната бройка на мисионерите да не се окаже решаващ фактор при християнизирането на езичниците татари. Като гледаше двамата деликатни монаси, Тебалдо се запита дали изобщо ще преживеят изнурителното пътуване до Катай.
Писарят се приближи до трона и подаде на папата тънък пергамент, щампован с личния му печат.
— Освен поздравите ми към Кубла хан, това папско писмо упълномощава двамата духовници да ръкополагат свещеници и епископи и да дават опрощение така, все едно съм го сторил лично аз. Нека Бог бди над вашето здраве и сигурност. Знам, че по пътя си ще срещнете ледове, пясъци, наводнения, войни, варварски набези и множество незнайни опасности.
Последните му думи бяха насочени конкретно към доминиканците и той не пропусна да забележи как двамата си размениха притеснени погледи. Опасяваше се, че изборът му не е особено сполучлив, но пък, от друга страна, те наистина бяха единствените двама школувани учени в Акра в този момент. Дали да не пусне с братята Поло и писаря си?
След като приключи с формалностите относно мисията на търговците, Тебалдо си позволи да се отпусне обратно върху резбованата облегалка на трона си. Пое си дълбоко дъх, докато потупваше с пръсти слепоочията си.
— Да ви кажа право, приятели мои, напускам Акра без съжаление. Вашите събратя търговци и дори смелите ни кръстоносци превърнаха живота ми тук в низ от разочарования.
При тези думи присъстващите запристъпваха нервно, като не знаеха дали е редно да изглеждат виновни, или да покажат разкаяние и изобщо как се очаква да реагират. Тебалдо, забелязал смущението им, се усмихна уморено.
— Убеден съм, че разбирате. Изпратихме най-смелите воини от християнския свят тук, за да ни върнат Обетованата земя. При все това султан Байбарс и мамелюците му продължават със своите хищни набези. Същата тази година те превзеха темплиерския замък в Сафед и обезглавиха рицарите му. Сравниха Антиохия със земята и изтребиха всичките й осемдесет хиляди жители, с изключение на малцината, които воините на Байбарс бяха твърде уморени да убиват и които сега са поробени. В близките десет години очаквам да го видя и пред стените на Акра. И знаете ли? Той ще превземе града, понеже ние, християните, разделяни от дребни свади, не се обединяваме, за да се изправим насреща му като един. Вашите братя венецианци продават на Байбарс оръжия. Генуезците подхранват неговата търговия с роби. Тамплиерите и хоспиталиерите враждуват помежду си и осуетяват усилията ни да преговаряме със сарацините, като отказват да разменят мюсюлманските им затворници. „Те са големи майстори и се нуждаем от уменията им“, така ми казват. Всеки мисли само за собствената си печалба вместо за Божията воля или поне за общото ни благо. — Отпусна глава назад върху облегалката и въздъхна шумно. — Простете, синьори. Вие сте най-обикновени търговци на бижута и винаги сте служили достойно на каузата ни. Не от вас се оплаквам сега. Времето, което прекарах тук, си взе своето. Просто съм изморен и нямам търпение да стъпя отново на родна земя.
Пак отлепи гръб от облегалката и огледа присъстващите.
— А, значи това е твоят Марко. Но младежът до него не ми е познат. Да не е друг твой син, синьор Поло?
— Не, Ваше светейшество. Позволете ми да ви представя Орфео ди Анджело Бернардоне, приятел на сина ми. Това е човекът, който се грижи за безопасността ни по време на тази експедиция.
— Значи пак земляк венецианец.
— Всъщност той е от Асизи, Ваше светейшество. — После, сякаш за да излезе от неловка ситуация, търговецът додаде: — Той е племенник на преблагословения свети Франциск от същия град.
— Нима?
Тебалдо изгледа критично младия здравеняк. Имаше се за добър познавач на човешката душа. Младежът имаше достолепна осанка и Тебалдо оцени енергичността и любопитството в кафявите му очи. Те говореха за жизненост и чевръст ум. Жалко, че няма теологическо образование, рече си, но внезапно му хрумна нещо.
— Синьор Бернардоне — подхвана той, — когато братята Поло заминат, бих искал да ме придружите до Венеция. С вашето присъствие на борда, убеден съм, ще си осигурим закрилата на светия ви чичо. Не се и съмнявам, че той стои по-близо до Божия престол от всеки друг светец, с изключение на светата Божия майка.