Нима вече е четвърти октомври? Конрад не можа да повярва, че е забравил за празника на свети Франциск — най-важният ден в календара на ордена. Ето какво се получава, когато изгуби връзка с бревиария си. Внезапно сърцето му се изпълни с угризения.
— Не сме запознати с ритуала при вас — успя да пророни едва чуто той.
— О, поне бихте могъл да ни прочетете библейските откъси по време на празничната служба. Ще го приема за лична услуга. — Премереният тон на абата намекваше, че евентуалният отказ на госта би бил възприет като лична обида.
Шахмат! Как да откаже на монаха, без да признае, че през последните два дни пътува в компанията на жена? Погледна скришом към Амата. Очите му молеха за помощ. Надяваше се находчивостта й да ги измъкне от неловката ситуация. Кога най-сетне ще открие у нея помощта, която му обещаваше Лео.
Застанала с гръб към абата, тя се усмихна дяволито.
— Нека останем, падре — провлачи. — Никога не съм имал възможността да пренощувам в манастир на този орден. — Очите й се ококориха в равнодушна гримаса на невинност. За един кратък миг Конрад си представи как взима първата попаднала му цепеница и я стоварва отгоре й.
От позицията си високо на седлото Дом Виторио се поклони галантно на Амата.
— Благодаря ти, млади братко — рече той. — Ще бъдете посрещнати топло и сърдечно, като кардинал или папски пратеник. Ако невъзпитаният ви спътник настоява да си продължи по пътя, може да го стори и без вас.
Конрад сведе глава, за да прикрие раздразнението, загризало крайчетата на устните му. Победиха го. Нямаше какво друго да стори, освен да се потътри подире им, щом абатът насочи ата си към моста, а Амата заситни почтително след него. Нямаше друг избор, освен да ги последва, пък било то и само за да държи Амата под око. Един Бог знае какви може да ги забърка тази жена, ако я остави без надзор.
VII
След вечерня Конрад преброи към трапезарията да се отправят към сто и двайсетина монаси — доста голям манастир. Всички заеха местата си около двете редици дървени маси, които се простираха от край до край на дългото помещение. Дом Виторио, Конрад, Амата и най-възрастният монах се настаниха на по-малка маса, издигната върху платформа край късата стена в дъното на залата. След като всички седнаха, дежурният четец за седмицата зае мястото си на амвона. След деня, прекаран в път, стомахът на Конрад очакваше с нетърпение да получи малко храна, пък било то и не пълна вечеря. В манастир със строг режим монасите би трябвало да са получили основната си храна за деня на обяд. От друга страна, Дом Виторио нямаше вид на човек, който спазва стриктно канона. Конрад го възприемаше по-скоро като областен кастелан — един от онези гостоприемни домакини, които живеят в крепости и представляват отломки от една замираща феодална епоха. Вероятно бащата на Амата е бил точно такъв. Сладостният аромат на топли меса, който се носеше откъм кухнята, потвърди впечатлението му. Вечерният въздух бе изстинал бързо, но манастирският готвач се бе погрижил в камината да бумти уютен огън. Конрад забеляза, че трапезарията се използва и за оръжейна. Всички стени бяха окичени с лъскави арбалети, метални щитове и нагръдници, всякакъв вид хладни оръжия, които отразяваха оранжевите отблясъци на огъня. Съдейки по обстановката, имаше чувството, че вечеря в приемната зала на херцога на Сполето. При сигнал, даден от Дом Виторио, четецът започна да чете биографията на бенедиктински светец от пантеона на ордена. Шепотът около масите мигновено се усили. Главите започнаха да се обръщат в посока на гостите. Конрад забеляза, че Амата привлича вниманието на присъстващите все по-категорично; по-лошото беше, че самата тя отвръщаше на погледите на монасите с онази своя широка, завладяваща усмивка.
Нима не разбира, че макар да е преоблечена в мъжки дрехи, в обкръжението на такива разхайтени монаси, тя се намира в огромна опасност? Конрад се почувства като Лот, излязъл да защити двамата ангели, влезли да пренощуват в дома му, от жителите на Содом и Гомор. Не че Амата имаше нещо общо с ангел. Все пак се почувства отговорен за нея.
— Скромност, братко, скромност — надвеси се той и прошепна в ухото й.
За негово облекчение, в този момент поднесоха храната. Вместо рядък бульон, баят хляб от най-долнокачествено зърно и сушен грах, от каквото би следвало да се състои леката вечеря на монасите, готвачът и малката му армия помощници внесоха плата с печено свинско и резени сирене. Един младеж режеше пред очите им огромни комати първокласен бял хляб. Друг пълнеше бокалите с ароматно вино, а през цялото време Дом Виторио засипваше гостите си със сияйни усмивки и любезности.