„Ами ако някак прозре истината?“
„Тогава изобщо няма да си тръгне.“
Но в такъв случай Илуминато трябваше да разкаже на Бонавентура и останалата част от историята — че си е позволил да заповяда Конрад да бъде задържан, ако мине през Губио. Сърцето му се сви, като видя как челото на Бонавентура се набръчка, но това беше само в първия момент.
Генерал-министърът потупа по плота на писалището си с върховете на пръстите си и удари звънеца. Секретарят му, Бернардо от Беса, сигурно е чакал току пред стаята, защото влезе незабавно с восъчната си плочка и стилус в ръка.
— Брат Илуминато, би ли повторил казаното току-що. И продиктувай на брат Бернардо бележките, които си водил във Фосато ди Вико, както и каквото си спомняш от писмото на Лео.
След като секретарят приключи, генерал-министърът благодари още веднъж и отбеляза, че бързите действия на Илуминато няма да останат невъзнаградени. Епископът на Асизи наскоро си бил отишъл от този свят и мястото му останало незаето в очакване коронацията на новоизбрания папа. Бонавентура вече имал на бюрото си писмо до папата, в което молел този свещенически пост да бъде зает от някой от неговите братя. „Тебалдо Висконти от Пиаченца ми е личен приятел. Споделяме еднакви възгледи за недъзите и покварата на духовенството. Той би предпочел тези постове на властта да бъдат заети от повече францисканци.“
Сърцето на Илуминато запърха, когато генерал-министърът намекна, че той, с неговата трупана с години мъдрост, да не говорим за явното му разбиране на необходимостта да се обуздаят разногласията в ордена, би бил идеалният кандидат за това овакантено място. Като генерал-министър той щял да бъде доволен да оповести това в послепис към писмото си.
Но Бонавентура даде това обещание преди да се появи трупът на онова момче на главната порта на „Сакро Конвенто“. Случаят може би щеше да остане незабелязан, ако по-късно същия ден група монаси не бяха донесли и брат Дзеферино — пресъхнал от жажда, полусляп и бълнуващ за отмъстителен ангел с пламнали очи. Момчето имаше някаква връзка с този разярен дух. Раненият брат разправяше още и че Конрад, благодарение на чудесна намеса, се спасил от плен. Още по-лошото беше, че от манастира в Губио пристигнаха още двама братя, които търсеха изчезнал брат.
— Мъртъв е — отвърна монотонно Дзеферино, когато Илуминато заведе двамата братя в лечебницата. Стрелна Илуминато със здравото си око. — Уби го онзи уж безобиден куриер, дето занесе писмото на Конрад. Така заплатихме за усилията си тази седмица, нали, брате? — Илуминато реши да не споменава за обещанието на Бонавентура.
През цялата следваща седмица възрастният свещеник избягваше генерал-министъра. Бонавентура ненавиждаше всякакви спънки в безоблачното функциониране на „Сакро Конвенто“, а това включваше и смъртта и раняването на послушници и монаси. Но в крайна сметка Илуминато не успя да се скрие от началника си. Бонавентура изпрати да го повикат.
— Конрад е в Асизи — рече той. — Отседнал е у вдовицата Франджипане, очакваме го да се появи тук всеки момент. Мулето ти вече си е отпочинало. Препоръчвам ти да отидеш да отдадеш почестите си на гроба на своя последен учител. Несъмнено той ще има нужда от молитвите ти.
— Ами епископският сан?
— Когато му дойде времето, ще ти изпратя вест в Кортона.
Илуминато нямаше друг избор, освен да коленичи, да целуне гравирания пръстен на Бонавентура и да си тръгне. Щом се изправи обаче, потупа камъка лапис лазули, който сияеше в златната си обшивка.
— Убеден съм, че разбирате, че Конрад представлява непряка заплаха — най-малко — за Братството на гробницата?
— Мина ми през ума — отвърна Бонавентура, — макар че писмото, преразказано ми лично от теб, не казва нищо в тази насока.
Сега, когато беше към края на пътуването си, Илуминато се чувстваше повече изгнаник, отколкото епископ. Облегнат за опора на едно от хлапетата, докато другото водеше мулето му и продължаваше да бърбори безспир на дивашкия им диалект, свещеникът изкачи стръмните вити улички до църквата. Повтори благословията към помощниците си, завърза животното си и влезе да потърси някого, който би могъл да го упъти към гробницата на Елиас.