Сред малцината, комуто бе дадено да види тялото на свети Франциск, бе образован и благоразумен рицар на име Джанкарло. Невярващ, досущ като Тома Неверни, той ревностно и дръзко, пред погледа на монасите и много граждани, не се поколеба да пипне гвоздеите и да докосне ръцете, стъпалата и тялото на светеца. Когато почувства белезите, раната на съмнението в собственото му сърце и в сърцето на останалите се разсея.“
Дона Джакома кимна.
— Сигурно става въпрос за Джанкарло ди Маргерита. Беше безсрамен и нагъл още преди хората да го изберат за кмет. Добре си спомням тази сцена: стоеше изправен в аленочервената си тога и хермелиново наметало. — Тя затвори очи. — Да, и носеше шапка от катерича опашка — наперен петел сред дроздове, един такъв надут и нагласен сред монасите в сивите им туники. Години след това разказваше за случилото се. Превърна се в неуморен защитник на стигмата пред всички неверници.
— Неверници ли? Нима е имало такива?
— О, да, и то доста. Съмнение, при това не лишено от завист, особено сред другите ордени. Но те, естествено, не са видели това, което видяхме ние.
Конрад поглади голобрадото си лице.
— Пропуснах шанса си да говоря с Илуминато. Имаш ли представа дали този Джанкарло е още жив?
— Не мога да кажа. Оттегли се в имението си във Фосато ди Вико преди около две десетилетия. Не съм го виждала в Асизи оттогава, нито съм чувала нещо за него.
Конрад си събра записките и ги притисна с две ръце към гърдите си. Затвори очи в очакване на вдъхновение, а червеното пламъче продължи да подскача през клепачите му. Нищо. Пак нищо, само въпроси, както обикновено объркващи.
— Искам да те помоля да пазиш записките ми — рече накрая. — Някой ден тези фрагменти ще ми проговорят с един глас и всичко ще се изясни, но още не е дошъл моментът. Утре смятам да разпитам брат Лодовико за „първото на Тома“ и нямам представа каква ще бъде реакцията му. Може би стъпвам на мочурлива почва или земята под краката ми ще се разтърси от земетресение. Или, дай Боже, да успея да хвърля мост над празнотата, която чувствам ето тук.
Маестро Роберто влезе на пръсти в дневната, докато Конрад говореше.
— Scusami, Джакомина. Стаята е готова за огледа ти, веднага щом се освободиш.
— Чудесно. Grazie, Роберто.
Насочи ведрия си поглед към Конрад.
— Не знам дали съм ти споменавала, че и двамата ми синове си отидоха от този свят бездетни. Никога не съм имала внуци. Тежка съдба е да надживееш децата си.
През цялото това време държах тяхната стая неотворена и непокътната. За мен тя се превърна във водовъртеж, който изсмукваше радостта от гръдта ми всеки път, щом пристъпех прага й. Но това ще се промени. Разпоредих да я почистят и пребоядисат.
Конрад изчака обяснението й, ала тя явно бе изпаднала в настроение да бъде загадъчна.
— Всеки от нас има своите празнини, които да запълва — додаде накрая домакинята.
— Първото на Тома ли? Разбира се, брате.
Конрад се отпусна на стола си, останал без ума и дума, докато Лодовико отиде да му донесе търсения текст. Оказа се твърде лесно. Библиотекарят реагира така, все едно чува тази молба всеки ден.
Лодовико се върна, натоварен с доста масивна книга. Щом я остави пред Конрад, писалището проскърца и се олюля на разклатените си крака.
— Нямам представа откъде знаеш, че разполагам с това произведение, но се радвам да ти го покажа. Това ми е най-новата придобивка. Сдобихме се с един от първите преписи единствено благодарение на личното приятелство на брат Бонавентура с Тома, завързано по време на обучението им в Париж.
Обяснението обърка Конрад. Нима генерал-министърът е достатъчно възрастен, че да познава Тома от Челано? Възможно е. Но Конрад никога не беше чувал Тома да е учил или дори да е прекарвал по-дълго време в Париж. Усмихна се неопределено, като изчака библиотекарят да се обърне, после отгърна кожената корица на книгата и огледа титулния лист:
И под заглавието, с по-дребен шрифт: Liber Primus.
Първата книга на „Сума на теологията“ от Тома от Аквино. Конрад простена. Тази лисица Лодовико. Нищо чудно, че беше толкова любезен. Бил е подготвен за молбата на Конрад. Явно брат Илуминато има добра памет и е предал дословно тази част от Леовото съобщение.