— Как се озовах тук? Що за създание си? Какво става?
Огромната лисица придърпва един стол откъм стената.
— Сега трябва да се отпуснеш и да слушаш, Уилям. Трудно ми е да отговоря на въпросите ти, а дори да го сторя, на теб ще ти бъде още по-трудно да ми повярваш. Как си се озовал тук? Ами, домъкнах те от онази дупка, в която умираше. Умалих двама ви с Вилхелм, който лежи до теб, и ви пренесох до дома си. Не ми беше особено трудно. По-късно ще ти обясня защо. Пренесох ви в дома си, за да видя дали мога да ви излекувам. Трябва да ти кажа, че живея в хралупата на едно дърво. Сега си мислиш, че съм много голяма лисица, е, и такава мога да стана, ако пожелая, но всъщност двамата с Вилхелм сте умалени, а аз съм с нормалния си ръст. Мислиш, че съм голяма, защото сме еднакви на ръст, а очакваш една лисица да е по-дребна от теб.
Млъква. Сякаш чете мислите ми и изчаква да възприема казаното. Чудя се как да си обясня всичко. По принцип нямам кой знае колко богато въображение. Лисицата продължава да говори:
— Не се тревожи, Уилям, само слушай. С течение на времето ще разбереш повече. Вторият ти въпрос е по-труден, защото не мога да му отговоря. Какво съм аз?
Лесно е да кажа, че съм лисица. Но сам виждаш, че не съм обикновена лисица… Всъщност съм от мъжки пол и би трябвало да ме наричаш „лисан“. По неизвестни и непонятни за мен причини съм интелигентен по рождение, притежавам умения, от които хората и останалите лисици са лишени. Живея сам в това дърво. Майка ми, брат ми и сестрите ми са обикновени представители на нашия вид. Нямам представа защо съм такъв, нито пък какъв съм всъщност. Зная, че това не отговаря на въпроса ти, но е самата истина.
А сега следващия ти въпрос. „Какво става?“ И аз се питам същото. Какво става тук, където живея? Хората се щурат насам-натам, избиват се взаимно, вдигат шум, унищожават цели градове. Зная, че се води война, но не зная защо са необходими всичките тези жертви, как така ви принуждават да вършите подобни лудости.
И така, ето какво става с вас. Реших да избера два екземпляра от хората, които убиват и се държат като ненормални, и да разбера защо го правят. Не исках да заловя някой, който е в добро здраве. Изчаках, докато попадна на двама човеци, които говорят на различни езици, които са били врагове и които се намират пред прага на смъртта. Но когато заварих двама ви с Вилхелм в онази дупка, реших да взема вас, защото видях, че и без друго ще умрете. Раните на Вилхелм бяха по-сериозни дори от твоите. Но и той скоро ще се оправи. Наред с всичко останало, умея да лекувам, по-добър лекар съм от хората.
Следя очите му. Излъчват само нежност и топлина. Започвам да се отпускам, постепенно започвам да вярвам на чутото. Колкото и невероятно да звучи, все пак е някакво обяснение, не по-непонятно от самата война.
— Хубаво е, Уилям, че започна да се отпускаш. Ще ти помогне да се възстановиш по-бързо. Искам да ти кажа още нещо, сетне ще те накарам да заспиш.
Ще ти задавам въпроси и ще чета мислите ти. Искам да разбера защо хората вършат определени неща, като войните например. Искам двамата с Вилхелм да се опознаете, да започнете да разговаряте. Ще науча всеки от вас на езика на другия, за да обменяте информация. Ще ви науча и на още един език, който ще помогне на всички ни да се разбираме по-добре. Не мога да ви науча да четете мисли, защото вероятно не е по силите на човешките същества. Но езикът, за който говоря, е най-съвършеното средство за общуване, достъпно за хората.
Оздравееш ли, можеш да си тръгнеш, щом пожелаеш, и да се върнеш при събратята си. Предполагам нямаш нищо против, че съм се възползвал от състоянието ти, но мисля, че не съм ти навредил. А сега затвори очи и заспивай.
С тези думи лисицата поставя студената си лапа на челото ми и затваря клепачите ми. Веднага потъвам в дълбок сън.
Не зная колко време е минало, преди да се събудя отново. Чувствам се много по-добре. Бинтовете ги няма. Лежа на леглото си, топло ми е, чувствам се отпочинал и щастлив. Чувам, че в другия край на стаята се води разговор.
Обръщам глава, без да изпитвам никаква болка, и виждам, че лисицата седи на един стол до леглото на фрица, също както преди седеше до мен. Опитвам се чуя думите им. Разговарят на немски. Втренчвам поглед в тавана и се опитвам да събера мислите си. Започвам да се изнервям, отново ме обзема страх.