Следващото, което си спомням, е наведената над мен лисица, която се усмихва. Отмята завивките ми и започва да ме гали с нежните си лапи. Очите, ушите, цялото й същество се концентрират върху моето тяло. Щом открие място, което все още ме боли, тя го покрива с лапи, затопля го и болката изчезва.
— Вече си добре, Уилям; излекуван си почти напълно. Още няколко дни ще чувстваш слабост, но здравата храна бързо ще те изправи на крака.
Не зная как да благодаря. Как се благодари на една лисица? Как да я наричам — господин Лисан?
— Не се притеснявай, Уилям. Казвам се Франки Фърбо. Сам съм се нарекъл така. Лисиците обикновено нямат имена. Можеш да ме наричаш Франки, ако желаеш. На мен ми харесва.
— Добре, Франки. Благодаря, че ми спаси живота. Спаси живота и на фрица, нали? На чия страна си?
— Не вземам ничия страна, освен страната на живота. Сега и двамата сте живи. Вие сте хора, най-близките до мен същества на тази земя, както сам открих. Не е необходимо да ми благодариш; за мен е удоволствие да видя, че се чувстваш добре.
Не зная какво да отговоря.
— Чух, че говореше с фрица — искам да кажа с немеца…
— Точно така. Владея всеки език, който се говори на тази земя; това ми е хоби. Знаеш ли, че на нашата планета се говорят повече от шест хиляди езика? Забавно ми е да откривам как са възникнали, каква е граматиката им. Лесно ги уча, защото имам необикновени способности. Нашият германски приятел се казва Вилхелм, също като теб. Цялото му име е Вилхелм Клуг. А твоето е Уилям Уайли. Нали така?
Разбира се, че е така. В първия момент реших, че го е прочел върху личните ми знаци, но после си спомних, че немецът ги взе. Толкова е странно, че някой, дори и лисица, може да прочете всичките ти мисли. Направо не си струва да говориш.
— Бих желал да те науча на немски, Уилям. Няма да ни отнеме много време. Мога да ти предам всичките мисли на Вилхелм, за да го опознаеш така добре, както той ще опознае теб. Така ще слушам разговорите ви за войната и ще разбера повече за нея. Съгласен ли си?
Толкова съм объркан, че съм готов да се съглася на всичко. Кимам.
— Тогава само се отпусни. Ще усетиш странна топлина, няма да виждаш и чуваш в продължение на няколко минути, сетне това ще отмине. Най-добре е да затвориш очи още сега.
Навежда главата си до моята. Затварям очи. Така се чувствах и в дупката. През мозъка ми преминава топла вълна. Усещам някакъв аромат, може би на печени бадеми или ядки от праскова. Всичко това продължава само няколко минути. Накрая Франки се изправя и заговаря:
— Е, как беше? Не мина много зле, нали?
— Почувствах топлина в главата си и усетих някакъв странен мирис. Как трябва да се чувствам?
— Чуй се.
Едва сега осъзнавам, че отговарям на немски; езикът ми се струва толкова познат, че слухът ми изобщо не реагира. Осъзнавам още, че зная всичко за Вилхелм, всичко, което си спомня за своя собствен живот. Зная къде е живял, познавам жена му, разбирам колко му липсва тя. Сякаш неговите спомени са и мои, сякаш са филм, който гледам; само гледам, без да участвам в него. Поглеждам Вилхелм. Сетне се обръщам към Франки:
— Направи го. Наистина успя. Все още ли мога да говоря английски?
— Разбира се. Понякога в първия момент може и да се объркаш, но това няма да трае дълго. След време родният ти език ще установи контрол над немския. Защото си американец, за когото английският е матерен.
— Все още не си направил същото с Вилхелм, нали?
— Да. Все още не е достатъчно силен, но след няколко дни ще бъде готов. Мисля, че ще му бъде приятно да си поговорите, докато отсъствам. Чувства се самотен и уплашен.
— Никога не съм се замислял по въпроса. Вероятно е не по-малко уплашен от мен. Всъщност зная какво изпитва, усещам чувствата му. Страхува се от мен.
Франки ме гали по ръката, а носът и мустаците му отново трепкат.
— Е, ще сляза долу, за да сготвя нещо вкусно. Искаш ли голям омлет с печени картофи и моркови, поднесен с домашен хляб?
Знае, че искам, знае всичко за мен. Усмихвам се. Той излиза. Поглеждам към Вилхелм, който е втренчил поглед в тавана, а от очите му се стичат сълзи. Започвам да говоря, от устата ми се лее немска реч:
— Всичко ще се оправи, Вилхелм. Франки ще се погрижи за нас. И двамата щяхме да умрем, ако не беше той.
Фрицът се надига и ме поглежда.
— Ти немец ли си?! От Бавария ли си, от Мюнхен?
— Не, американец съм.