Той отпуска глава. Отново втренчва поглед в дървения таван и отбелязва:
— Говориш перфектен немски като мен, все едно си роден в същата част на Германия. Как е възможно? Да не си американски шпионин?
Опитвам се да му обясня какво е направил Франки, как по някакъв вълшебен начин е пренесъл част от мозъка му в главата ми.
— Невъзможно е. Не е възможно. Кой е този тип, дето се е костюмирал като лисица? Това е някакъв американски номер.
Чудя се дали да се опитам да му обясня или не. Струва ми се невъзможно. Как да обясня нещо, което самият аз не само че не разбирам, но и в което не вярвам? Но Франки искаше да поговоря с Вилхелм. Опитвам се.
— Лисицата, която виждаме, е истинска, специална лисица. Нарича се Франки Фърбо. Той не е огромно животно; просто така ни се струва, защото ни е умалил. Спасил ни е живота с необикновените си умения и вълшебни лекарства.
Мили Боже, на немски това звучи не по-малко невероятно отколкото и на английски!
— Умалил ни е, измъкнал ни е от дупката и ни е довел тук. Намираме се в хралупата на едно дърво.
— Да, същото каза и на мен. Но вярваш ли му? Невъзможно е. Ти може и да си луд, но аз не съм.
Зная как се чувства Вилхелм.
— Да. Мисля, че му вярвам, макар да ми е трудно. Когато ме научи на твоя език, той ми разказа и за живота ти. Позволи ми да ти съобщя това-онова и тогава ще ми повярваш.
Чакам. Чувствам се като воайор, гледам филма, прожектиращ се в главата ми — животът на човек, който допреди няколко часа ми бе напълно непознат, на врага, когото трябваше да убия.
— Вилхелм, ти си женен. Съпругата ти се казва Улрика, но ти я наричаш Рики. Тъгуваш по нея и се тревожиш заради бомбардировките. Името на баща ти е Хайнрих. Майка ти се казва Хайди. Имал си брат на име Ханс, който е загинал в Русия. Следвал си инженерство, когато са те взели в армията.
Докато говоря, той се извръща, за да ме погледне. На лицето му е изписана болка. Болка, която измъчва тялото му, и болка, която измъчва душата му.
— Престани! Това е някакъв трик. Сигурно съм бълнувал. Откъде знаеш всичко това? Жестоко е да се отнасяш с мен по този начин!
— Зная много други неща за теб, но няма смисъл да продължавам. Да поговорим за нещо друго. Играеш ли шах? Може би господин Фърбо ще ни намери дъска, за да поиграем. Как се чувстваш? Още ли те боли? Господин Фърбо ме излекува вчера и заяви, че скоро ще ставам и ще ходя.
Млъквам. Вилхелм също се е умълчал.
— Цялата тази лудост трябва да е истина. Знаеш ли, че говориш с моя глас? Когато отвориш уста, все едно чувам самия себе си. Как е възможно?
— Вече ти обясних.
Вилхелм безмълвно лежи по гръб. Чувствам се уморен. Унасям се в сън. Когато се събуждам, Франки Фърбо е поставил маса до леглото ми. Помага ми да се изправя, за да седна край масата. Обува ми чехли. Поглеждам встрани и виждам, че Вилхелм е заспал, Франки си придърпва стол и сяда срещу мен.
— Ех, Уилям, колко е приятно да седиш на масата с някого и да си бъбриш, докато се храниш. Рядко ми се удава подобна възможност. Повечето време прекарвам в самота. Сприятелявам се с някои от животните в гората, веднъж се сближих с две деца, но вече са големи, следват в университет и работят в друга част на Италия. Вече не идват тук. Но си пишем и се надявам един ден да се върнат и да заживеят наблизо.
Омлетът е превъзходен, морковите са приготвени точно както трябва — нито са преварени, нито почти сурови, Франки ми разказва невероятни истории за живота си като лисица, за това как пише детски приказки, за да изкара малко пари, с които да купи книги и други необходими неща. Има пощенска кутия, банкова сметка и обикновено получава доставките по пощата.
— В началото карах някой от младите ми приятели да взимат колетите вместо мен, но сетне открих, че мога да се преобразявам и да приемам що-годе човешки облик или дори да ставам невидим. Това улесни живота ми; освен това съм в състояние да пътувам, като се превъплъщавам. Искаш ли да ме видиш като човек? Сигурно се чувстваш неловко да седиш тук и да обядваш с една лисица. Извинявай, че не се сетих по-рано. Опитвам се да не надзъртам в мислите ти, освен ако не е необходимо. Трудно се води разговор, ако единият събеседник е телепат. Между другото, надявам се да нямаш нищо против, аз съм вегетарианец. Не е типично за една лисица, но така ми харесва. Ако ти се прияде месо, докато си тук, мога да ти осигуря.
— Честно казано, ако продължаваш да готвиш зеленчуци и яйца по същия начин, няма да се сетя за месо, Франки. А и вече не ми прави впечатление, че си лисица, така че не се притеснявай.