Вилхелм отново се обърква, а аз не успявам да сдържа смеха си.
— Видях го в човешки образ, Вилхелм. Ти спеше, а ние се хранехме. Наистина може да го направи.
— Не, предпочитам да си останеш такъв.
Както вече казах, Вилхелм говори на немски, а аз — на английски, но се разбираме. Домакинът отговаря и на двата езика, в зависимост от това кой задава въпроса или към кого се обръща. Франки поглежда към масата, край която седим, сетне вдига глава.
— Сега ще донеса храната, която приготвих. Надявам се утре да обядваме на другата маса; там ще ни бъде много по-удобно. След като се нахраните, бих желал да поговорим за доста неща, но сега яжте. За днес има пица от спагети и специален сос със сирене. Това е прочуто италианско ястие.
Той става и слиза на долния етаж.
След като сме се нахранили, Франки поглежда последователно и двама ни.
— Вече ви казах, че искам да поговорим за доста неща. Ще бъде по-лесно и по-удобно за всички нас, ако разговаряме на моя език, „лисичия“. Аз съм го измислил.
Комбинация от най-доброто от шестте хиляди езика, на които говорят хората по света и които съм изучил, плюс някои методи за изразяване, при които се използват очите, носът, устата, дори ушите. Това позволява постигането на яснота и интензивност на разговора, присъщи единствено на телепатията. В човешката реч има около деветдесет фонеми или звукови единици. Лисиците използват всичките. Уилям, твоят английски включва едва четирийсет и пет от тях. Освен това лисиците използват четири различни ударения, четири интонации и множество съюзи. И това са само звуците. Моят език е аналитичен, синтетичен и флексивен.
Взел съм най-доброто от осемте основни езикови групи: хамито-семитска, африканска, сино-тибетска, дравидска, австрало-азиатска, урало-алтайска, американо-индианска и, разбира се, индо-европейска. Езикът обаче е нещо повече от комбинация от звуци: човек говори със своето тяло, с цялата си същност. Лисицата използва всичко това. Съжалявам, ако ви отегчавам, но изучаването на езиците, човешки и животински, живо ме интересува. Готови ли сте да научите моя език?
Франки последователно ни измерва с поглед. Аз кимам. Вилхелм ме поглежда, сетне се обръща към нашия домакин.
— Няма да се превърнем в лисици, нали? Ще мога ли да говоря родния си език без никакви проблеми?
Носът на господин Лисан отново трепва. Трябва да разкажа на Вилхелм за откритието си относно тази мимика. Сигурно е част от лисичия език на Франки.
— Не, няма да се превърнеш в лисица, макар че ако пожелаеш, мога да направя така, че да заприличаш на мой събрат. Няма да се отрази и на езиците, които знаеш. Лесно ще те науча.
Вилхелм се съгласява и Франки втренчва поглед първо в моите очи. Изпитвам същото чувство както когато ме научи на немски и ми предаде всичките спомени на Вилхелм. Този път обаче продължава по-дълго, усещането за топлина е по-силно, не че ми е по-горещо, просто обхваща по-голяма част от тялото ми. Когато свършва, чувствам се сякаш съм взел горещ душ. Франки ми се усмихва.
Когато приключва и с Вилхелм, започваме да разговаряме на новия език. Много е мелодичен. Едновременно е стегнат, ясен и гали ухото, Франки също ни говори на чудния си лисичи език.
Мога да разкажа останалата част от историята единствено на английски или на немски, за да бъда разбран, защото оттук насетне разговаряхме единствено на езика на Франки, което ни достави страхотно удоволствие.
— Време е да ме последвате на долния етаж, където ще се чувстваме по-удобно.
Слизаме след него по стълбата, която той използваше, за да ни навестява толкова често. Озоваваме се в приятна стая. По средата й има голяма кръгла маса. Подът е застлан с фино изтъкани килими, около масата са наредени удобни столове. На едната стена е окачен старинен часовник, а на другите — красиви картини, Франки сяда до масата.
— Е, какво ще кажете за моя дом? Разбира се, всичко е миниатюрно и повечето мебели направих сам. Мое дело е дори часовникът. Разбирате ли, мога да уголемявам или да умалявам живи същества, но предмети — не.
Засмивам се.
— Радвам се да чуя, че има нещо, което не можеш да направиш, Франки. Бях започнал да се тревожа.
Сядаме до него. Подхващаме разговор, който ще водим и през следващите месеци. Франки се безпокои от въпроси като например защо се е родил толкова умен или как трябва да използва своите умения. Убеден е, че това не е случайност, а част от по-голям план, но не може да го проумее. Решил е да помага на хората да заживеят по-добре и иска да започне с нас.