Двамата с Вилхелм играем шах или някаква немска игра на карти, наречена Schafskopf. Отначало ни е забавно, сетне обаче откриваме, че разговорите ни доставят по-голямо удоволствие. Освен това, както ни е обяснил Франки, няма никакво значение кой ще спечели играта. Но все пак от време на време играем; много е забавно, когато никой не се опитва да победи.
За пръв път шахматът започва да ми доставя удоволствие. Прекрасна игра е, стига да не се опитваш да спечелиш, а да се наслаждаваш на красотата й. Понякога с Вилхелм се смеем до сълзи на някоя сложна комбинация от ходове. Шахматът ни помага да се сближим, докато обикновено съперничеството в игрите кара хората да се отчуждават.
Една сутрин на закуска Франки заявява, че трябва да сподели нещо важно с нас. С Вилхелм се споглеждаме, сетне се обръщаме към нашия домакин.
— Войната свърши. В Европа това се случи преди няколко дни. Американците, англичаните и французите победиха италианците и германците. Вилхелм, можеш да си отидеш у дома когато пожелаеш. Не смятам, че ще имаш особени проблеми, тъй като цари хаос. Жената ти е добре. Мога да те отведа при нея бързо и лесно. За страната ти ще настъпят тежки времена, но не забравяй разговорите ни и се опитай да живееш в любов.
Смаян съм от чувствата, които изпитвам. Доволен съм, че войната е свършила, но мисълта за раздялата с Франки и Вилхелм ме натъжава. Сирак съм, никой не ме чака да се върна от фронта.
— Уилям, при теб нещата са по-сложни. Страната ти продължава да воюва с японците. Не смятам, че войната ще продължи дълго. В родината ти са разработили страховито, ужасно мощно оръжие, което ще убие и осакати хиляди невинни хора. Ще ти бъде трудно да обясниш къде си бил толкова дълго време. Едва ли ще бъде разумно, ако се опиташ да се върнеш тайно. Най-добре е да отидеш в някоя американска част тук, в Европа, и да обясниш какво се е случило. Няма да ти повярват, но ти ще настояваш, че точно така е било, че си живял с мен и с Вилхелм. Имай ми доверие. Ще ти бъде трудно, но това е най-добрият вариант.
Шокиран съм. Не мога да повярвам, че казва истината, че настъпва краят на този чудесен живот.
— Мога ли да остана при теб, Франки? Няма при кого да се върна в родината си.
— Моля те, Уилям. Една от причините да прекарам толкова време в разговори с теб и с Вилхелм е да се върнете и да покажете как трябва да живеят хората. Няма да има полза, ако останеш при мен. Разбираш ли?
Кимам. Това е едно от нещата, на които ни е научил Франки — как да разбираме и приемаме дори нещата, които не искаме да чуем.
— И двамата бяхте много приятна компания. Повярвайте, аз също съжалявам, че си тръгвате. Предоставихте ми толкова много информация за хората, че се чувствам много по-близък до вашия вид. Но всяко нещо си има край. Първо ще отведа Вилхелм у дома му, сетне ще се върна за теб, Уилям.
Вилхелм е станал на крака и е свел глава.
— Благодаря ти за всичко, Франки. Благодаря ти, че ми спаси живота, че ми помогна да стана по-добър. Ще се опитам да водя с Рики живота, който ни описа. Не съжалявам, че страната ми загуби войната. Не биваше да я спечели в никакъв случай.
Вдига глава, поглежда първо мен, сетне Франки.
— Ще ми липсва нашето приятелство, тези прекрасни дни. Но ужасно тъгувам за жена си. Ще бъда много щастлив, Франки, когато ме отведеш при нея, за да я подкрепям в трудните времена, които ни предстоят.
Франки отива при него и хваща ръката му.
— И вие ще ми липсвате. Почистих и изгладих униформата ти. Сега ще ти я донеса. Ако желаеш да вземеш нещо, твое е.
Вилхелм ме поглежда.
— Мога ли да взема шаха като спомен за чудесните дни?
Франки кима. Вилхелм излиза от стаята и се качва на горния етаж.
— Уилям, когато се върна, ще донеса и твоята униформа. Нарочно не съм я почистил. Изчетках я, но исках видът ти да говори за големи премеждия. Разбира се, ще върна на двама ви с Вилхелм обичайните размери и ще ви направя видими, преди да се разделим.
Поглежда ме право в очите.
— Не забравяй, разчитам на вас да съхраните този последен шанс за човечеството да спаси себе си. Имам страховито предчувствие, че ще се случат ужасни събития, които могат да разрушат цялата планета. Те ще бъдат причинени от хората.