Защо от дърветата падат листа и защо тези листа не стават за ядене? Каква е разликата между горе и долу? Франки си задаваше хиляди въпроси, но нямаше кой да му отговори. Лисиците не задават въпроси; всъщност те изобщо не говорят. Умеят да изразяват съгласие или несъгласие, да показват, че са ядосани или тъжни и това е всичко. Те не са добри събеседници. Освен това смятат за глупаво да си губиш времето с разсъждения за неща, които не стават за ядене. Лисиците нямат представа какво е това „време“; за тях всичко се слива в едно.
Що се отнася до храната, лисиците, обитаващи този хълм, предпочитаха пилетата от двора на един фермер, който живееше в долината по пътя към града. Макар пилетата да са много вкусни, набавянето им е доста опасна работа. Разбирате ли, фермерът беше умен човек, много по-умен от лисиците от хълма, с изключение на Франки естествено. Нямаше намерение да позволи лисиците да се угояват с неговите пилета.
От време на време в капаните му попадаше по някоя лисица, която той застрелваше или кучетата му я убиваха. Понякога лисиците, понеже ги бива за такива работи, а и защото пилетата бяха много, се връщаха с пълни стомаси и дори носеха по едно пернато.
Тъй като не могат да броят, лисиците никога не знаеха колко от тях живеят на хълма. Когато някоя тръгнеше на лов за пилета и не се върнеше, това не правеше впечатление никому. Ако изчезнеха няколко лисици, останалите може би забелязваха, че в гората има повече мишки, зайци и птици.
Ако някоя лисица, която познават лично, изчезне, или дори я видят простреляна, попаднала в капан или разкъсана от кучета, я забравят почти мигновено. Те не се славят с добра памет, особено за неприятните неща.
Но върне ли се някоя от тях преяла с пилешко и облизваща мустаците си, останалите веднага научават. Щастливката обикаля наперено целия хълм. А това е нещо, което трудно се забравя дори от лисиците. И така, бедните лисици продължават да се промъкват нощем на лов за пилета и често попадат в капана.
Франки се научи да брои, когато беше съвсем малък; нищо не убягваше от погледа му. Забелязваше например колко от съседите му излизаха нощем и не се връщаха. До вчера се разминаваха из хълма, днес вече ги нямаше.
Реши да разпита майка си по въпроса и макар вероятно да бе първата лисица в света, открила как да зададе въпрос, майка му не го разбра и го перна с голямата си гъста рижа опашка.
Една нощ Франки се скри край пътеката, която водеше към курника. Преброи шестнайсет лисици, тръгнали да получат безплатно пиле за вечеря. На сутринта се върнаха само седем, три от тях — гладни, но пък отървали кожата.
Франки измина тичешком обратния път към дома си и отново се опита да поговори с майка си, но тя го перна още по-силно с голямата си опашка. Какво означаваше числото шестнайсет за лисица, която можеше да брои само до две? Ще кажете, че това е осем по две, но какво е осем? Франки остана разочарован.
Започна да си отбелязва бройката на пода. Събра в устата си камъчета и ги струпа по средата на бърлогата, опитвайки се да покаже на майка си какво е това шестнайсет. За награда бе изхвърлен през вратата. Майка му изръмжа и отново „почисти“ пода. Какво щеше да прави с този неин син, който драска по пода и мъкне камъни? Беше отчаяна. Можете да си представите огорчението на малкия Франки.
На следващата вечер той настоя майка му да се скрие до него край пътеката и да наблюдава лисиците, които слизат към курника. Не й се ходеше, но тъй като много обичаше странното си синче, реши да изпълни желанието му.
Беше прекрасна звездна нощ. Щом някоя лисица минеше покрай тях на път за фермата, Франки взимаше камъче и го поставяше в краката на майка си. Опитваше се да привлече вниманието й към камъчетата, но му беше трудно. С всеки повей на вечерния ветрец до тях долиташе чудният аромат на пилешко. Майка му изгаряше от желание да слезе до фермата.
В полунощ покрай тях бяха минали само единайсет лисици. Хълмът започваше да опустява. Майката на Франки искаше да се прибере у дома. Бе се отегчила от тази работа с камъчетата. Колкото и упорито да сочеше Франки към купчината, тя не означаваше нищо за старата лисана. Веднъж тя дори наведе нос към камъчетата и облиза едно от тях, опитваше се да се държи мило с Франки и вероятно да му покаже, че камъните не стават за ядене като пилетата. Сетне се отказа, въздъхна дълбоко и се сви удобно на земята.