Изработи и медальонче, което носеше на верижка около врата си. Беше грижливо издялано от камък и имаше четири миниатюрни отделения, всяко от които се запушваше с коркова тапа. Първото отделение, белязано с буквата „М“, съдържаше течността, която смаляваше. Във второто, обозначено с „Л“, беше зеленият прашец, който превръщаше хората в лисици. Третото, белязано с „Г“, криеше течността, която уголемява. Четвъртото отделение „Ч“ съдържаше червения прах, който превръщаше лисицата в човек. Франки реши никога да не се разделя с този медальон. На същата верижка окачи и малката лисица, която Кати и Матю бяха намерили в каменната кутийка. Въобразяваше си, че тя му носи късмет.
Една сутрин, скоро след като завърши приказката за катеричките, той отиде да нахрани кокошките и да събере яйцата. Но откри, че една е изчезнала. Покривът на кафеза липсваше. Франки бе озадачен. Кой бе успял да се покатери толкова високо по дървото и да мине покрай дома му, без да го усети? Знаеше, че катеричките не са го сторили, защото ги бе наблюдавал, докато пишеше за тях. Освен това не можеха да счупят пръчките на кокошарника. Пък и катеричките изобщо не се интересуваха от кокошки.
Той поправи кафеза и реши да си вземе още едно пиле. Цяла вечер разсъждава върху кражбата, но не успя да разреши загадката.
На следващата сутрин видя, че липсва още една кокошка. Кафезът беше разбит по същия начин. Това вече бе прекалено! Франки реши да вземе мерки.
Първо поправи кафеза. Сетне слезе в зимника, за да вземе чувал, пълен с перушина, която беше събирал от пода на кафеза. Възнамеряваше да си направи пухена възглавница, тъй като намираше приложение на всичко.
Залепи всички пера върху парче зебло и се скри под него. Огледа се с огледалцето, което Лучия му бе подарила, и реши, че в тъмнината може да мине за кокошка.
Същата нощ, след като вечеря, Франки се покатери до върха на дървото и се скри в празната клетка. Пъхна се под покритото с перушина зебло и зачака. Нощта беше ясна и звездите огряваха небето. Франки надничаше през пръчките на кафеза и листата на дърветата, за да наблюдава бавното движение на звездите по небосклона.
След около два-три часа огромна летяща сянка закри звездите. Кокошките запляскаха с криле и закудкудякаха нервно. Франки надзърна изпод зеблото и видя огромна орлица, която кацна върху една от клетките и започна да откъртва покрива й с острите си нокти!
Той изскочи от скривалището си и се втурна към орлицата. Хищната птица го видя и понечи да отлети, но Франки се вкопчи в крака й. Сетне почувства как се издига във въздуха, когато птицата разпери мощните си криле и отлетя.
Франки погледна надолу и видя дървото да се смалява, озарено от лунната светлина. Колкото по-високо се издигаха, толкова по-горчиво съжаляваше, че не остана в леглото. Освен това се ядосваше, че не разполага с оръжие, с което да победи орлицата. Ако не внимаваше, имаше опасност сам да се превърне в храна за птицата. Всеки орел би се справил без проблеми с една малка лисица. Авантюрата се оказа много по-рискована, отколкото беше очаквал.
Изведнъж си спомни за вълшебното медальонче. Без да изпуска крака на орлицата с едната си ръка, с другата внимателно бръкна под якето си и извади медальончето. В тъмнината не виждаше добре. Отпи глътка от течността, която смяташе, че ще го уголеми, но сгреши.
Смали се още повече, стана толкова малък, че се побираше върху един нокът на орлицата! Но продължаваше да стиска здраво медальончето, което сега му се струваше голямо като варел.
Преди да успее да поправи грешката си, като отпие от другата течност, птицата започна да се снижава и кацна на едно дърво. Франки видя гнездо, в което имаше орле. Около него беше разпръсната перушината от кокошките.
Франки пусна крака на птицата и се опита да се скрие в цепнатина на дървесната кора. Влачеше след себе си медальона, който сега му се струваше като олово. Това беше единственото му спасение.
Орлицата го видя и кацна до цепнатината, после заби клюн в кората. Франки осъзна, че скоро клюнът й ще го достигне и той ще се превърне в храна за малкото й. Орлето едва ли щеше да се засити с него, защото беше много гладно.
Най-сетне успя да измъкне тапата от отделение „Г“ — Отпи голяма глътка — всъщност немного голяма, защото сега беше доста мъничък. Затова отпи още няколко пъти.