Франки Фърбо

След секунди се измъкна от цепнатината, но едната му лапа се заклещи. Вече си бе върнал нормалните размери.

В първия миг орлицата отскочи назад, сетне се хвърли към тази вече по-голяма мръвка. Франки се страхуваше да поеме още от вълшебната течност, преди да е измъкнал лапата си. Въртеше се насам-натам и дърпаше с всички сили, докато орлицата връхлиташе върху него. Беше се оказал в капан, както навремето бе попаднал в капана на Дом.

В последния момент успя да освободи крака си и отпи още две глътки от вълшебната течност. Вече беше голям колкото тигър. И когато орлицата се хвърли към него, той я разкъса с острите си нокти. Тя политна и падна на земята.

Франки се радваше на избавлението си, но съжаляваше за убитата птица, която само търсеше храна за малкото си.

Тялото на мъртвата орлица още не беше тупнало на земята, когато орлето тъжно изписука; беше гладно и викаше майка си.

Извади го от гнездото. То имаше перушина, но все още липсваха дългите пера по крилете и опашката, които позволяват на птиците да летят. Франки реши да вземе орлето у дома и да се погрижи за него.

Удивително какво голямо разстояние бе прелетяла орлицата. Той се прибра чак на сутринта.

Първата му работа бе да измайстори гнездо за орлето на топло край огъня и да го нахрани с шест яйца. Сетне се изтегна в собственото си легло, закопнял за сън след нощното си приключение.

През следващите дни Франки прекарваше голяма част от времето си в лов на мишки и други животинки, с които да храни орлето. Когато дойдоха Лучия и Доминик, той ги помоли да купят няколко капана. Това му спести доста време, вече не се налагаше да преследва мишки, къртици и други животинки. Лучия кръсти орлето bambino, което на италиански означава „бебе“.

Бамбино растеше бързо и скоро се оказа прекалено голям за името си. И тъй като орлето бе женско, Франки съкрати името на Бамба. След месец Бамба вече можеше да лети и да се грижи сама за прехраната си; тогава Франки реши да изпробва една своя идея. Той бе научил езика на орлите, а Бамба разбираше лисичи и италиански — макар да не можеше да ги говори. Тя се оказа доста умна за орлица.

Франки измайстори седло и юзди, които да са й по мярка. Бамба реши, че те я правят по-привлекателна. Тогава Франки изпи една глътка от течността, която го смали до една четвърт от нормалните му размери — стана не по-голям от котенце. Покачи се на седлото и даде знак на Бамба да полети. Понесоха се бързо над дърветата, все по-нависоко и по-нависоко. В първия миг се уплаши, но след малко свикна и дори изпита удоволствие. Понякога орлицата забравяше за него и се спускаше към някоя мишка или птица. А това го плашеше и той стискаше здраво юздите.

Франки знаеше, че сега може да отиде където си поиска, без да се налага да използва влакове или самолети. Бамба растеше и заякваше; двамата летяха все по-надалеч, понякога дори изминаваха няколко хиляди километра за три-четири дни.

Той посети всички места, за които бе мечтал. Двамата с Бамба кацаха в околностите на някой град. Правеха го винаги нощем. Франки слизаше от седлото, изпиваше вълшебната си течност, взимаше малко вълшебен прашец, преобличаше се като човек и отиваше да разгледа града. Посещаваше музеи, библиотеки, купуваше си книгите, които искаше, сетне се връщаше при Бамба, смаляваше се и се връщаха у дома.

Използваше всички преимущества, които му предоставяше обстоятелството, че бе лисица, която можеше да се превръща в човек. Освен това с помощта на Бамба можеше да лети. Нямаше представа, че го следят и скоро ще му се наложи да използва всичките си необикновени умения!