Поглежда към мен.
— Може би господинът ще заеме мястото ми. Играете ли Schafskopf, mein Herr?
Кимам и заемам мястото му.
Мъжът от дясната ми страна тихо казва:
— По десет пфенига на точка, съгласен ли сте?
Отново кимам. Поглеждам към Вилхелм. Гледа ме напрегнато. Май само той не е очарован от присъединяването ми към компанията.
Припомних си правилата, докато го наблюдавах как играе. Когато бяхме двамата, трудно можехме да я играем, защото се познавахме прекалено добре, Франки рядко се присъединяваше към нас. Твърдеше, че телепатичните му способности му пречат да играе, без неволно да ни лъже.
До момента Вилхелм се представя най-добре. Ако играе така всеки петък, въпреки че мизата е само десет пфенига на точка, ще живее охолно, без да се налага да работи.
Но сега използвам своето предимство. Все едно освен моите, виждам и неговите карти. Зная коя ще хвърли. Не е честно, но ако ме беше познал, щеше да постъпи по същия начин. След около час съм победител. Останалите посетители, които бързат да се приберат у дома, минават покрай нашата маса, за да видят непознатия, който играе толкова добре. Сигурно ме взимат за професионален комарджия. Чувствам се неловко.
Най-накрая ми писва. И без друго не обичам да играя на карти. Но човек трудно се отказва, когато печели; останалите винаги искат да си върнат парите.
— Нещо против това да е последното раздаване?
Оглеждам се. Само Вилхелм е вдигнал поглед.
— Залагам всичко, което спечелих тази вечер, на последната ръка. Става ли?
Останалите ме поглеждат. Мълчанието им е знак на съгласие.
Вилхелм ще играе с Grunen As, тоест със „зеленото асо“. Оказва се, че зеленото асо е у мен и той става мой партньор за последното раздаване.
Виждам ясно, че държим всички силни карти. Можем да победим без никакви усилия и да оберем парите, които тези хора са спечелили с пот на челото. Поглеждам Вилхелм. Той не ме изпуска от очи. Също очаква да удари солидна сума.
Докато ме гледа, предприемам решителната стъпка. Заговарям го на лисичи език; думите ми прозвучават като цъкане с език и сумтене:
— Вилхелм, аз съм Уилям. Нека загубим. Няма да бъде честно, ако спечелим.
Той се вторачва в мен и пребледнява. Едва не изпуска картите си. Сетне поглежда към тях. Негов ред е. Настъпва неловко мълчание. Събира картите си на купчинка върху масата. Поглежда ме и казва на немски:
— Не можем да спечелим, съгласен ли си?
И аз свалям своите карти, без да ги разкривам.
— Съгласен.
Останалите играчи са шокирани. Вилхелм събира картите и на четирима ни и ги разбърква. Вади пари от джоба на кожените си панталони и покрива нищожния си дълг плюс бирата. Аз също плащам своята халба. Сетне ставаме и се приготвяме да си тръгнем. Останали сме сами в заведението.
Вилхелм ме изненадва, като тръгва към вратата, без да ме изчака. Бързам подире му. Крачи по пътя към дома си, но успявам да го настигна. Заговарям го на лисичия език:
— Вилхелм, аз съм Уилям, твоят приятел. Какво има?
— Стой надалеч от мен. За Бога, стой надалеч, за твое добро е.
Аз говоря на езика на Франки, но той ми отвръща на немски. Не разбирам защо го прави; освен това дори не ме поглежда. Продължава да върви бързо, почти тича. Аз пъхтя до него.
— Отговори ми, Вилхелм. Кажи нещо. Какво не е наред?
— Всичко. Моля те, иди си. Зная неща, които никой не трябва да знае. Мога да ги споделя само с теб, но няма да го направя. Защо да съсипвам и твоя живот? И без друго на човек не му е лесно.
Минаваме покрай стария дъб. Вилхелм ме поглежда, сетне спира.
— Едно време исках да си направя дом във вътрешността на това дърво, но преди двайсет години го удари мълния. Сега разбирам, че съм бил наивен романтик.
Отново забързва. Тръгвам след него. Вилхелм спира.
— Моля те, Уилям. В името на нашето приятелство, остави ме. Върни се в Америка.
Изрича тези думи на английски. Сърцето ми трепва. Това е още едно доказателство.
— Оставих багажа си у дома ти, Вилхелм. Пристигнах по-рано и не те заварих.
— Как разбра къде живея?
— Отидох в къщата на Фюрст. Фрау доктор Демел ми обясни къде да те намеря.
Той забавя ход и ме поглежда. Не виждам очите му в мрака.
— Всичко е истина, така ли? Знаеш всичките ми спомени и мисли, както и аз знам твоите? Това е невъзможно!