Тя извръща поглед; виждам как опашката й също променя цвета си; носът й се сбърчва в усмивка. Опитвам се да блокирам достъпа й до моите мисли.
— Благодаря. Трябва да разбереш, че всичко това е ново за мен. Моля, продължавай да разказваш.
— Това може да почака. Ще ми отговориш ли на още няколко въпроса, преди да тръгнем?
Питам се кой ще тръгва. Нима не е сама? Всичко е толкова объркано.
— Разбира се, ще отговоря на всичките ти въпроси. Наистина прекрасното ти владеене на лисичия ни език ме развълнува.
— Срещал ли си други лисици, които да приличат на теб? Интересуваме се най-вече от женски, с които си имал връзка. Имал ли си сексуален контакт с обикновена лисица?
Целият се изчервявам. Неведнъж съм мислил по този въпрос. Но никога не съм стигал до отговор. Поемам дълбоко дъх.
— Не, никога не съм чувал за лисици, които да приличат на мен, разбира се, че съм търсил. Не ми е приятно да живея сам. Но не мога да поддържам… отношения… с обикновени лисици. Привличат ме не повече от заек или куче. Чувствам се различен от тях. Затова живея сам.
Тя отново ме поглежда в очите.
— Може би си развил партеногенеза? Зная, че това е характерно за някои низши форми на живот, но не изключвам подобна вероятност.
— Грешиш. Никоя лисица не е способна на това.
— Ние стигнахме до същия извод. Изказах само теоретично предположение.
Чакам. Тя е толкова красива, едновременно студена и топла. Срещата с нея е награда за всичко преживяно до момента.
— Провеждал ли си опити за клониране?
— Не. Какво е това?
— Извинявай. Забравих. Разбира се, откритието е направено по-късно. Представлява метод за получаване на биологични копия.
— Но тогава всички ще бъдат мъжки, нали? А ти очевидно си женска лисица?
Тя ме поглежда отново; носът й трепва.
— Очаквах да проявиш голяма интелигентност. Ала не предполагахме, че си развил логическото си мислене до подобна степен, нито пък че ще бъдеш толкова галантен.
Усмихва се, обръща се и поглежда през прозореца.
— Много ли съм нахална? Извинявай; толкова е чудесно, че успях да те намеря. За нашия свят ти си най-важното откритие през последните няколко хиляди години. Какви свои способности откри, между другото?
— Ами, говоря лисичи не толкова добре като теб, но се справям. Лесно уча всевъзможни езици. Мога да се смалявам и уголемявам, да ставам невидим, да приемам каквато форма пожелая, включително човешка. Бързо преодолявам огромни разстояния, все едно, че летя; мисля, че това се нарича трансмиграция на тялото. Знаеш, че съм телепат. Мога да пренасям информация от един мозък в друг, да общувам мисловно с всяка форма на живот. Мисля, че това е всичко.
— Притежаваш и други способности, които още не си открил. За мен ще бъде удоволствие да ти ги покажа. Странно е, че помагаме на теб — основателя на нашата цивилизация — да разкриеш някои от уменията, които притежаваме благодарение на теб.
Топлота и благодарност има не само в гласа й, но и в мислите й. Чувствам го и опашката ми отново почервенява.
— А сега ще дойдеш ли с мен? Притежаваш способност, която още не си открил — умееш да пътуваш през времето. Но тя може да те отведе само в миналото. В края на краищата миналото, дори и най-далечното, е единственото, в чието съществуване можем да бъдем сигурни. Опитвам се да ти обясня, че бъдещето, от което идвам, наистина съществува, но за теб то съществува само в моето съзнание. И все пак, ако проникнеш в мислите ми, ако се хванеш здраво за мен, теоретично би трябвало да отведа теб — или поне съзнанието ти — в моето време. А и тялото ти, ако се държиш здраво. Ще дойдеш ли?
Трябва да е прочела мислите ми, защото опашката й пламти ярко като моята.
— Мога ли да науча името ти?
— Рете. Мога ли да те наричам Франки, господин Фърбо? Отдавна зная името ти и винаги съм мислила за теб като за Франки. Помня вълнението, което ме обзе, когато доказах, че ти си основоположникът на нашия вид и името ти е Франки. Имаш ли нещо против?
— Не. Може ли да тръгваме, Рете? Изгарям от нетърпение да видя твоя свят на бъдещето.
Следвам нейните инструкции: прегръщаме се така, че очите ни максимално да се доближат, впивам устни в нейните. Беше ме посъветвала да не мисля за нищо, да я допусна до съзнанието си, за да се придвижим напред във времето. Но ми е много трудно. Никога не съм бил толкова близо до друго същество, да не говорим за красива женска лисица.