Трябва да е прочела мислите ми, защото веднага се изправя.
— Сигурно си много уморен, Франки. Можеш да спиш тук, ако желаеш, или пък ще ти приготвя друго легло. Чака ме доста работа по оформянето на доклада. Ще те събудя за вечерята, която ще приготвя сама.
Става от леглото. Не зная дали ми е внушила идеята или само ме е насочила към нея. Изведнъж се чувствам толкова уморен, че едва успявам да легна. Дори не я чувам да слиза по стълбата. Нямам време да обмисля случилото се. Смятах се за голям умник, който може да разреши всеки проблем, но миг преди да заспя, решавам, че съм доста глупавичък.
Когато се събуждам, с изненада откривам, че Рете лежи до мен. Будна е и ме наблюдава. Обръщам се към нея.
— Толкова ми беше приятно да те наблюдавам, Франки. Спиш много по-дълбоко от нас, а и сънищата ти са много по-различни.
— Можеш ли да виждаш сънищата ми?
— Същото умение притежаваш и ти. Надявам се, че нямаш нищо против. Исках да науча повече за теб. В сънищата се крият подробности, за които самият ти не подозираш. Най-важното, за което дори аз нямах представа, е колко самотен и отчужден си бил в собствения си свят. Сигурно е било ужасно. Сънува някаква Лучия и друго същество на име Доминик. Да не би да са твои брат и сестра?
Разказвам й за Лучия и Доминик, за това, че са хора, които са ме научили да чета, да говоря, за капана, в който попаднах, за това как започнах да се боя от хората заради тяхната агресивност, но продължих да обичам децата, за парите, които изкарвах с писане на детски книжки.
— О, да, книги. Сега са останали много малко книги. Те възпрепятстват пълноценното общуване. Общуваме с помощта на говор и телепатия, които са далеч по-съвършени методи. Книгите са сред феномените на твоята епоха, които така и не успяхме да разгадаем. Хората останаха привързани към печатното слово като начин за предаване на мисли дълго след откриването на алтернативни методи. Книгата, думата, напечатана на хартия, насила ограничава езика, лишава го от неговото богатство и го свежда до няколко символа. Изключителното използване за комуникация на тези символи сериозно ограничило развитието на човешкия ум. Книгите са временна необходимост, но продължили да съществуват дълго след като станали излишни. Защо на хората е било необходимо толкова време да създадат литература, основана на човешкия глас, и да я пренесат върху ленти и дискове?
Толкова ми е приятно да лежа до Рете. Чувствам се ободрен, копнея да се измия, да се почувствам чист. Наистина не ми се говори за книги, не искам и да ги защитавам. За мен те са начин за предаване на познанието. Привързан съм към тях, макар да съзнавам, че Рете е права.
— Да, Франки, да се изкъпем заедно. Откри ли вече антигравитацията?
— Не. Мислил съм по въпроса, но не съм открил решението. Както вече споделих, бързо изминавам големите разстояния, изпитвам усещането, че летя, но това е всичко.
— О, антигравитацията е нещо съвсем различно. Ела да се изкъпем и ще ти покажа как става.
Качваме се по стълбата. Усещам аромата на нещо вкусно. Що се отнася до храната, предполагам, че лисичият род се е променил след радикална мутация и петдесет хиляди години еволюция.
По принцип лисиците не са големи чистници, като изключим навика да облизват лапите или козината си. Но аз се научих да плувам в езерцето край моето дърво. В зимника монтирах миниатюрен душ, който да използвам в студените дни. Нямах търпение да се изкъпя и се чудех как са решили въпроса в бъдещето.
Близо до спалнята има каменна стена; от нея се стича водопад. Когато дойдох, чух шума на водата, но бях прекалено уморен, за да обърна внимание. Може би точно този звук ме е приспал. Рете застава под струята; следвам примера й. Водата е топла и леко парфюмирана. Носи се свеж и чист аромат.
— Сега ще ти покажа как използваме антигравитацията. Ако се къпеш или танцуваш, усещането е невероятно.
Затваря очи, вдига лапи и поема дълбоко дъх. Отделя се леко от пода и бавно се понася край мен. Гледката е толкова красива, Рете се движи грациозно във въздуха, извива тялото си. Смее се, докато я наблюдавам как застава под водата, потъва леко от силата на струята, сетне се измъква и отново се издига нагоре.
— Виждаш ли, Франки, не е ли чудесно? Направи го и ти.
— Какво да направя? Как да полетя?
— Първо поеми дълбоко дъх, сетне вдигни лапи към небето и помисли за облаците и птиците.