Подчинявам се.
— А сега се съсредоточи върху безтегловността. Опитай се да се отървеш от тялото си, все едно е кал, полепнала по обувките ти. Скоро ще се научиш да го правиш сам. Всъщност е по-лесно от плуването.
Концентрирам се и в първия момент не усещам нищо. Сетне се оттласквам леко с крака и се отделям от земята. Оглеждам се, тялото ми е разположено хоризонтално на дъното на басейна. Започвам да ритам и да греба с лапи. Сякаш плувам. Чудя се защо досега не съм успявал да го направя. Обръщам се във въздуха и поглеждам към изкуственото небе, което се мержелее сред дърветата. Наистина летя.
— Успях, Рете! Дали атмосферата е различна? Защо не можах да го направя досега?
Рете се носи край мен, докосва лицето ми с влажната си опашка, носеща нейната миризма и аромата на парфюма от водопада. Страхувам се, че ще изгубя концентрацията си и ще падна.
— Просто никога не си се досетил да го направиш, Франки. В състояние си да вършиш толкова много неща, за които нямаш представа. Ще те науча. Сигурно е доста трудно да откриваш всички тези неща, за които не си имал представа.
Носим се във въздуха, гмурваме се под водопада. Невероятно е! Сетне се прехвърляме в друг участък, където духат струи топъл въздух, също ароматизиран, който ни изсушава бързо. Рете ме доближава. Поглежда ме право в очите.
— О, как ми се иска да засвири музика, Франки. Бих желала да потанцувам с теб. Умееш ли да танцуваш?
— Никога не съм опитвал. Нямах партньорка.
— Вече ти обясних: не си се сетил. Заедно ще преживеем радостта от откритието. А сега да хапнем. Сигурна съм, че това е едно от нещата, които умееш. Между другото, умирам от глад.
Спуска се на земята и тръгва към примитивната си кухня. Следвам, я като се нося във въздуха.
— Рете, как да сляза? Как да изключа антигравитацията?
— О, лесно е: изключи мисълта си. Направи го бавно и близо до земята, за да не се нараниш.
Спазвам указанията й и постигам успех. Удрям леко колената си, но успявам да се изправя. Отначало земното притегляне сякаш ме мачка, но бързо свиквам с него. Възможно ли е гравитацията да е свързана с психиката? Господин Нютон би се изненадал да го чуе. С какви невероятни неща трябва да свикна!
Вечерята е превъзходна. Не съм сигурен какво ядем. Има вкус на пиле или патица, но не е същото. Всяко от блюдата има различен вкус, но като цяло се съчетават съвършено.
Докато вечеряме, разговаряме. Всичко е толкова цивилизовано, едва сега осъзнавам колко неприятно ми е било да се храня в самота. Рете ми казва имената на различните ястия. Подканва ме да опитам всевъзможни подправки. Уверява ме, че не ядем месо. Всяко блюдо е уникално, сякаш подчертава вкуса на останалите ястия. Подправките също подчертават вкуса на ястието, а не го променят или потискат.
Когато приключваме, се отпускаме на столовете. Облегалките им са извити и имат дупки за опашките. Рете се привежда.
— Имам много за разказване. На срещата вчера, докато ти спеше, бях определена за твой инструктор, който да ти предаде всичко, което сме научили през изминалите петдесет хиляди години. Извършил си първоначалния „голям скок“, но оттогава насетне ние сме открили и овладели множество умения, заложени в теб.
Аз също се привеждам. Намирам се в толкова странно положение, аз съм първобитно същество, заобиколено от създания, които го превъзхождат по знания, умения, мъдрост. Седя и чакам. Защо никога не съм се сетил да направя такъв стол? А просто имитирах столовете, които използват хората?
— Основното, което трябва да разбереш, е, че вероятно не си продукт на абсолютно случайна мутация. Нашите учени — астрономи, математици, геолози, астрофизици и други, работещи в неизвестни за теб области от метафизиката и космологията — вярват в съществуването на времеви цикъл от порядъка на петдесет хиляди години, който е критичен за развитието на планетата. Този времеви цикъл се повтаря в дву– или триизмерна форма или сила, и води до значими мутации.
Нашите генни инженери са убедени, че естественият подбор, еволюцията, както понякога я наричат, не е в състояние да обясни някои от драстичните промени във флората и фауната на планетата. Да, той е важен фактор, непрестанно протичащ процес и вероятно, когато те подложим на генетични изследвания, ще открием известни различия между теб и нас, но те ще бъдат незначителни.
Слушам напевния й говор. Опитвам да се съсредоточа върху думите й, но не мога да откъсна поглед от очите й, копнея да заровя лице в опашката й или да погаля муцунката й с моята. Тя се усмихва, носът й трепва леко. Опашката й поруменява.