— Може би сме сгрешили в преценката си. Не би трябвало аз да ти обяснявам всичко това. Виждам, че не ме слушаш.
— Извинявай, Рете. Моля те, продължавай. Ще се опитам да следя мисълта ти.
— Аз самата имам същия проблем, Франки, така че не е нужно да се извиняваш.
Поема си дълбоко дъх, вдига поглед към изкуственото небе. Шията й е толкова изящна, тънка, оцветена е като опашката й.
— Доколкото ни е известно, времето само привидно подлежи на линейно измерване, без ясно очертани начало и край. Но математиците ни са сигурни, че това не е вярно, че времето се огъва, както се огъва и пространството. Заблуждава ни фактът, че разполагаме с малък отрязък от време, който ни изглежда прав, безкраен, вечен.
Според теорията взаимносвързаното движение на планетата, Слънцето, слънчевата система, галактиката, огромната вселена води до цикъл от петдесет хиляди години. Тогава нашата планета се движи по огромна крива, която се пресича с по-ранни времена. Това става на всеки петдесет хиляди години.
Възходът и гибелта на динозаврите, ерата на влечугите, които са били открити по твое време, подкрепят тази теория. Учените ни се върнаха във времето и откриха, че между радикалните мутации, които водят до значими промени в живота на планетата, съществува зависимост. Не винаги цикълът води до очевидна промяна, понякога сякаш пропуска сто или сто и петдесет хиляди години, но промените винаги се извършват според ритъма на този цикъл.
Тя спира, за да провери дали проумявам смисъла на „лекцията“ й. Полагам невероятни усилия да се концентрирам, да разбера, но очите ми и мислите ми непрекъснато се насочват към красивата Рете, която стои пред мен.
— Двата най-пресни примера са радикалните мутации на примата — от маймуна към човек, и на обикновената лисица към свръхлисица. Първото ново създание, човекът, се е появило преди около сто хиляди години. То господствало в продължение на няколко хилядолетия, включително и през епохата, в която си живял.
Между другото, Франки, животът на мутиралите лисици продължава между сто и трийсет и сто и петдесет години — двойно повече от човешкия. Аз съм на трийсет и пет, малко по-възрастна съм от теб; надявам се, че нямаш нищо против.
Поглежда ме в очите, прониква в мислите ми. Зная, че няма да я разочароват. Тя отмества поглед, напуска и мислите ми. Но се усмихва.
— Проучванията на времето ни убедиха, че ти си мутацията, планирана за твоя период. Радикалната мутация се е оказала успешна и е довела до създаването на днешната ни цивилизация. Разбираш ли?
Разбирам, но още не мога да повярвам. Умът ми не е подготвен за подобно мащабно възприемане на процесите, които текат в природата, на планетата, във времето. Поглеждам я.
— Но какво значение има това? Защо сте ме търсили, защо ме доведохте тук? Не се оплаквам, твоята компания ме прави щастлив, но очевидно мутацията е успяла, защото ти си тук, защото неизвестно как съм успял да създам потомство.
Носът й трепва, очите й примигват.
— Имаш ли нещо против да запиша някои от отговорите ти, Франки? Опитвах се да разкажа на колегите си за твоите невероятни логически способности, но не ми повярваха. Разбираш ли, те продължават да те смятат за примитивен вид, както учените от твоята епоха са наричали кроманьонски човек или неандерталец. Вероятно разликата във времето ги прави високомерни. Предполагам, не им се иска да признаят, че петдесет хиляди години цивилизация и еволюция са довели до незначителни промени.
— Продължавай, Рете. Аз обаче съм на противоположното мнение. Удивен съм от превъзходството ви във всяко едно отношение. За мен беше истински шок да се превърна в малоумен невежа.
— Уверявам те, че грешиш. Позволи ми да добавя още нещо. Сега ще разбереш защо те измъкнах от твоето време, защо проявявам толкова голям интерес към теб.
Подозираме, че радикалната мутация води до нежелани промени в родовата памет. Сякаш вибрациите и мисловните процеси връщат новата мутация към по-ранни времена. Нещо като своеобразна носталгия, комплекс от неосъществими желания.
Смятаме, че това са новите умения, присъщи на следващия мутант. Тук, е този времеви цикъл, започваме да разсъждаваме по този начин. Например не можем да пътуваме напред във времето, само назад. Учените ни отчаяно се опитват да преодолеят бариерата, да надзърнат в бъдещето и дори да го посетят.